6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 12,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 118 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7171 от 22.ХІІ.2010 г. на К. Д. К. от [населено място], подадена против решение № 779 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 26.ХІ.2010 г., постановено по т. д. № 662/2010 г., с което е бил отхвърлен иска й с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен срещу [фирма]-гр. К. с предмет отмяна на решенията, взети на общото събрание на неговите съдружници, проведено на 6.ХІ.2009 г.
Оплакванията на касаторката К. Д. К. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, установяващи същественото нарушаване на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с отмененото решение на първостепенния съд, а също и за присъждане в полза на К. на всички направени от нея по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката К. Д. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с преценката си в мотивите на атакуваното решение за неотносимост на твърденията и доказателствата досежно неспазена процедура по свикване на ОС на съдружниците и приетите на него решения въззивният съд бил влязъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос, решаван противоречиво и от съдилищата в страната. Отделно от това като такъв от значение единствено за точното прилагане на закона /чл. 74 ТЗ/ бил материалноправният въпрос, предмет на произнасянето на въззивния съд с обжалваното решение, а именно: дали съдружник в О. би могъл да атакува с иска по чл. 74 ТЗ решения на ОС на съдружниците, свикано в нарушение на императивни разпоредби на дружествения договор, като напр. неспазена процедура по поканване на съдружници, липса на дневен ред в поканата и пр., или той може да се позовава единствено и само на допуснати нарушения при неговото уведомяване за свиканото и проведено ОС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. К., писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на К. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на разноски в размер 800 лв. по приложения договор за правна помощ от 2.ІІ.2011 г., когато сумата е била изплатена като възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на К. Д. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на К. Д. К. с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, воден срещу ответното [фирма]-гр. К., Пловдивският апелативен съд е приел, че „основен по делото спорен въпрос” бил този относно спазването на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, но ограничен до проверка за редовността на реализираната спрямо настоящата касаторка процедура по връчване на покана за процесното общо събрание – не и към посочените в исковата молба на К. други трима съдружници в ответното д-во, които въпреки че са могли, не са встъпили в този процес.
На тази плоскост единственият релевиран в изложението на касаторката К. правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е само този, който тя счита ограничен в значението си за точното прилагане на закона. Липсва друг надлежно формулиран релевантен правен въпрос, по отношение на който да се преценява дали обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с практиката на ВКС или той да е решаван противоречиво от съдилищата. Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая обаче не е налице, но не само защото касаторката не обосновава в какво се състои значението на същия въпрос и за развитието на правото, а поради това, че има задължителна практика на ВКС, изразена в постановките по т.т. V на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/02 г., според които искът по чл.- 74 ТЗ е конститутивен и целената с него правна последица при успешното му провеждане е „защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на д-вото, свързани с дейността му”. Щом като акцентът в тези задължителни за съдилищата разяснения е поставен върху защитата на членствените права, налице е препращане към правилото на чл. 15, ал. 2 ГПК /отм./, респ. към това на чл. 26, ал. 2 от сега действащия процесуален закон, че освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изричното заявеното искане от страна на ответното по касация [фирма]-гр. К. за присъждане на разноски, касаторката К. Д. К. от същия град ще следва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъде осъдена да заплати на д-вото сума в размер на 800 лв., представлява изплатен от търговеца хонорар за един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 779 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 26.ХІ.2010 г., постановено по т. д. № 662/2010 г.
О С Ъ Ж Д А К. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМАТА 800 лв. /осемстотин лева/, платена като възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 118 по описа з 2011 г.