3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1332/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. П., срещу решение №206 от 07.06.2010 г. по гр. дело №354/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, отнасящи се до задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за това длъжен ли е съдът да отложи делото след като не са събрани всички доказателства по делото и пълномощникът на страната не е в състояние да се яви поради внезапно заболяване. Първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са две определения по чл.288 ГПК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Ответниците Д. Й. Д. и С. С. Д., двамата от [населено място], област Велико Т..
С обжалваното решение е потвърдено решение №81 от 09.12.2009 г. по гр. дело №124/2008 г. на Еленския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.53, ал.2 З. на касатора срещу [фирма], [населено място], за признаване за установено, че до одобряваното със заповед №РД-18-04-225/27.07.2006 г. на кадастралната карта на поземлен имот №77534.301.7 с площ 4 518 кв.м. в [населено място], е бил собственик на 677 кв.м., включени в площта на този имот и срещу Д. Й. Д. и С. С. Д., за признаване за установено, че до одобряваното със заповед №РД-18-04-363/23.11.2006 г. на кадастралната карта на поземлен имот №77534.301.9 с площ 712 кв.м. в [населено място], е бил собственик на 323 кв.м., включени в площта на имота. В. съд е приел, че исковете са неоснователни, защото ищецът не доказал наличието твърдяната грешка в кадастралната основа.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият от повдигнатите въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението поради своята значимост за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това е така, защото е налице установена постоянна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Вторият процесуален въпрос относно правото на защита на страната, също не предпоставя допускане касационно обжалване на решение в процесния случай. От представените две определения на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, не може да се установи противоречивото разрешаване от съдилищата на този въпрос. Според ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС противоречието между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Следва да се има предвид и това, че е съобразена установената практика по прилагане на чл.142,ал.2 ГПК /респ.чл.107,ал.2 ГПК/1952г.//, тъй като въззивният съд е приел, че за съдебното заседание от 10.11.2009г. не са били налице и двете кумулативно уредени предпоставки за отлагане на делото предвид заболяването на пълномощника на касатора и липсата на доказателства за невъзможност на самия касотор да се яви по делото поради препятствие, което не може да отстрани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №206 от 07.06.2010 г. по гр. дело №354/2010 г. на Великотърновския окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: