4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 494 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 436/16.10.2013 год. по гр.д.№ 520 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 151 / 05.03.2013 год. по гр.д.№ 298 / 2012 год. на Пазарджишки районен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Касаторът [фирма] оспорва правилността на въззивния акт , с доводи за неправилност на отказа на въззивния съд да допусне изменение на предявения установителен иск в осъдителен, с оглед междувременното – след постановяване на първоинстанционното решение – обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение от заповедния съд,с влязло в сила на 06.05.02013 год. определение. Намира, че последното съставлява новонастъпил по смисъла на чл.266 ал. 2 вр.с чл. 260 т.5 ГПК факт,предоставящ възможност на страната да промени предмета на търсената защита.
Касаторът Г. И. Л. оспорва допустимостта на постановеното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение, като намира ,че въззивният съд е следвало единствено да прекрати производството и обяви влизането в сила на първоинстанционния акт.Позовава се на процесуално нарушение на въззивния съд, изразяващо се в разглеждането на нередовна въззивна жалба , предвид внасяне на дължимата по същата държавна такса след определения за това срок / първоначално внесена в срок, но по грешна банкова сметка държавна такса и без представяне на доказателство за плащането в срока / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК на [фирма] против Г. И. Л. , за установяване вземане на дружеството спрямо ответника за сумата от 15 389,33 лева главница, 1 702,92 лева – договорна и 79,69 лв. – наказателна лихва, на основание договор за потребителски кредит. Ищецът е обжалвал , като дължимата по въззивната жалба държавна такса е внесена на 25.04.2013 год. ,в указания едноседмичен срок, считано от 18.04. 2013 год., която дата въззивният съд е разчел като дата на уведомяване страната за указанието за внасяне на държавна такса / съобщение лист 15 по номерацията на въззивното дело /.Позовавайки се на предходно спрямо датата 18.04.2013 год. внасяне на държавната такса , но по погрешна сметка / на районен , вместо на окръжен съд / ,респ. последващото й внасяне на 19.04.2013 год. с депозирани за това доказателства едва на 25.04.2013 год., касаторът Г. Л. оспорва правилността на приложената от въззивния съд дата на уведомяване – 18.04.2013 год. и счита, че уведомяването е на 10.04.2013 година, спрямо която дата държавната такса по въззивната жалба е внесена след указания от съда едноседмичен срок .
След постановяване на първоинстанционното решение, с определение на заповедния съд, влязло в сила на 06.05.2013 год. , по признание на всяка от страните в производството, издадената заповед за незабавно изпълнение,представляваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл.422 ГПК , е била обезсилена . Именно на това основание въззивният съд е счел, че ищецът няма правен интерес от предявените установителни искове и отказвайки да допусне изменението им в осъдителни за претендираните суми, е постановил решение за обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване производството като недопустимо.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал следния правен въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : Явява ли се обезсилването на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК , след постановяване на първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.422 ГПК, нововъзникнал факт по смисъла на чл. 260 т.5 и чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК , даващ възможност на ищеца да промени търсената от него защита , като премине от установителен към осъдителен иск ?.
Препращането към разпоредбите на чл.266 ал.2 и ал.3 и чл.260 т.5 ГПК е несъстоятелно, доколкото същите са приложими по отношение редовността на въззивна жалба и допустимостта на доказателствени искания на страната, направени за пръв път във въззивното производство . Релевантен и съответно правен , по смисъла на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, е въпросът със съдържанието му „ дали обезсилването на заповедта за изпълнение след постановяване на първоинстанционното решение съставлява основание за допустимо изменение на иска от установителен по чл.422 ГПК в осъдителен „ .
Макар да покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Налице е задължителна съдебна практика според която с обезсилване на заповедта за изпълнение отпада правния интерес на ищеца – кредитор от воденето на установителен иск за вземането му ,с оглед стабилизиране изпълнителната сила на заповедта и възниква правен интерес от предявяването на осъдителен иск , за събиране на вземането, както и че е допустимо , тъй като касае единствено изменение на петитума,не и на основанието на иска,преминаването в такава хипотеза – на обезсилване заповедта за изпълнение в хода на производството, от установителен към осъдителен иск,съгласно чл.214 ал.1 ГПК / така определения постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК – № 622 от 18.08.2010 год. по ч.т.д.№ 382 / 2010 год. на ІІ т.о. , № 671 / 30.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 475 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС / . Не съществува противоречива съдебна практика, обаче, по въпроса,че подобно изменение, съгласно чл.214 ал.1 пр. трето ГПК, е допустимо единствено в първа, не и във въззивна инстанция / реш.№ 187 / 04.07.2012 год. по т.д.№ 248/2010 год. на ВКС , ІІ т.о. /. Не са обосновани и доказани предпоставките за приложение на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с указанията в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК : нормата на чл.214 ал.1 пр. трето ГПК е изначално ясна, че допустимо ,според предпоставките на същата, изменение на иска / в конкретната хипотеза – изменение в петитума на иска /, е допустимо до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, в каквато хипотеза са и постановените определения по чл.274 ал.3 ГПК на ВКС, съставляващи задължителна за въззивната инстанция съдебна практика .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът Г. Л. не е формулирал правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Доколкото за недопустимостта на съдебното решение , обаче, съдът следи служебно и без обосноваване на основания за допускане на касационно обжалване, следва да се съобрази следното : Изложението преповтаря съображенията за нередовност на въззивната жалба,предпоставяща според страната недопустимост на въззивното решение, макар към момента на постановяване на същото да е била внесена дължимата от въззивника държавна такса.При това въззивният съд се е произнесъл при изложени мотиви за въззивна жалба с отстранени в срока за това нередовности. Преценка за правилността,респ. оборване на извода му за връчено съобщение на възприетата дата- 18.04.2013 год., доколкото втората от цифрите, обозначаващи деня на връщането ,действително не се възприема еднозначно като нула, не би могла да се извърши в настоящото производство, предвид необходимост от събиране на допълнителни доказателства.Дори да би било извършено след указания срок,обаче,след като не е санкционирано предходно – с връщане на въззивната жалба, действието по внасяне на държавната такса следва да бъде зачетено като отстраняващо порока й.Поради това и настоящият състав не намира да се касае за вероятно недопустимо съдебно решение.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 436/16.10.2013 год. по гр.д.№ 520 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :