О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 772
София, 19 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3126/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура на Република България против решение № 282/15.02.2013 год. по в. гр.д. № 3246/2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК, ІV състав , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение , постановено по гр.д. №270/2012 год. на Врачанския окръжен съд, е постановено ново решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати още 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ и е оставено в сила решението в частта, в която предявеният от Р. Т. К. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е уважен в размер на 10 000 лв., присъдени като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва считано от 11.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумите.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т. 1 ГПК.
Ответникът по касация Р. Т. К. от [населено място] чрез адв. В. В. и В. М. счита, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези законови изисквания не са изпълнени :
В представеното с касационната жалба изложение касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК доколкото с решението си Софийският апелативен съд се е произнесъл по процесуално – правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е за определяне на неимуществените вреди , което според касатора следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.Позовава се на задължителната съдебна практика на ВС /т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. Посочва се , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие и с т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 год. по т. гр.д. №3/2004 год. на ОСГК на ВКС тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Излагат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос , който се разрешава противоречиво от съдилищата поради което е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Сочи се , че този материално- правен въпрос е свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по съмисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
За да обоснове посоченото допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване съдът се е позовал и представил решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, както и решение, постановено по гр.д. №323/2009 год. на САС, за което липсва отбелязване, че е влязло в сила.
На практика с представеното изложение касаторът няма ясно формулирани процесуално- правен или материално- правен въпрос / или въпроси/ .Основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е свързано с оплаквания за неправилност на решението – такова за необоснованост на същото, доколкото се сочи, че в решението липсва съответствие между установените обстоятелства и определения размер на обезщетението, както и за допуснато процесуално нарушение , доколкото се твърди, че решението не съдържа мотиви относно причинно- следствената връзка между твърдените от ищеца и приети от съда за установени неимуществени вреди. Отделно от това въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма правен, а фактически характер. Размерът на обезщетението във всеки конкретен случай зависи от конкретните обстоятелства, които са релевантни за него. С оглед на това определянето на различен размер на обезщетението по различни дела само по себе си не може да обоснове противоречива съдебна практика. Отделно от това следва да се посочи, че представеното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №323/2009 год. не съставлява част от съдебната практика, доколкото няма данни , че е влязло в сила, а представените решения на ВКС по чл. 290 ГПК могат да обосноват основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК ,в случай , че има правен въпрос,а не посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед на изложеното не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/15.02.2013 год. по в. гр.д. № 3246/2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: