2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 20.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3582 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9850 от 13.VІІІ.2014 г. на Т. И. К. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против онази част от решение № 698 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 4.ІV.2014 г., постановено по гр. д. № 1691/2014 г., с която са били отхвърлени неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-София: за разликата над присъденото му обезщетение от 23 500 лв. по застраховката „Пълно автокаско” за претърпяна на 16.Х.2008 г. кражба на негов лек автомобил /СТ 1155 СХ/, както и за разликата над присъдената мораторна лихва върху тази главница от 7 663.74 лв. и до пълния предявен размер на акцесорната претенция от 15 616.23 лв., касаеща периода от настъпване на застрахователното събитие и до деня, предшестващ завеждането на делото /6.ІХ.2011 г./.
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези негови два обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу застрахователя да бъдат уважени в пълните им предявени по делото размери ведно с присъждане на всички направени от него в по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Ив. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулирайки следните пет „съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси”:
„1./ Може ли съдът да игнорира приети по делото доказателства с аргумент, че е настъпила преклузия и са приети при допусната грешка – веднъж приети доказателствата дават правна сигурност на страната, а последващото им игнориране очевидно води до накърняване на правата й и я лишава от правото на защита?; 2./ Настъпва ли преклузия за ангажиране на доказателства за страна в процеса, ако насрещната не е представила в цялост поисканите доказателства: неокомплектована преписка за щетата, в която липсват документи от значение за изхода на делото?. 3./ Неизпълнението на процесуалното задължение на ответното по исковете застрахователно д-во да представи в цялост преписката по образувана пред него щета, представлява ли възпрепятстване на доказването и основание ли е поради това за приемането за доказан факт, чието установяване с поисканите документи се препятства?; 4./ Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 5./ Длъжен ли е съдът с оглед на служебното начало, да следи и да указва на страните необходимостта от представяне на доказателства?”
Отделно от това касаторът претендира от настоящата инстанция да даде отговори на други шест „материалноправни въпроса”, изцяло отнасящи се до възприетата в атакуваното въззивно решение фактическа обстановка по делото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/9.VІІ.2004 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на Т. И. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Не случайно в мотивите към тази точка от тълкувателното решение е изтъкнато, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора К. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, формулираните от този касатор шест допълнителни „материалноправни въпроси”, на които отговор следвало да даде ВКС, категорично подчертават констатацията, че същите не са предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната отхвърлителна част на решението му, т.е. липсва главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Относно претенцията на ответното по касация застрахователно д-во за присъждане на възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК:
При съобразяване обстоятелството, че юрисконсултът на тази застраховател е изготвил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по касационната жалба на К. и на основание чл. 7 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в настоящата й редакция, дължимото на [фирма]-София възнаграждение ще следва да бъде определено в размер на сумата от 1 294 лв. (хиляда двеста деветдесет и четири лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 4.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 3412/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А Т. И. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис # 10 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „К. А. Д.-К.” № 68, СУМА в размер на 1 294 лв. (хиляда двеста деветдесет и четири лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящето касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2