О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София,23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 266 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпили касационни жалби от двете страни . С решение №91 от 14.01.2011 г., постановено по гр.д.№1305/2009 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 е отхвърлен главният иск на [фирма], [населено място] срещу Н. /Н./”В. Л.” с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за сумата 268 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Отхвърлени са и насрещните искове, предявени от Н. срещу [фирма] за реално изпълнение на задължението по договора №57 от 05.07.2007 г.,както и искът с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за присъждане на сумата 38 400 лв., неустойка за забава. Уважен е насрещният иск на Н. с правно основание чл.55, ал.1,предл.първо, във вр. с чл.34 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за сумата 116000лв, представляваща авансово изплатена сума от Н., в качеството й на възложител по договора. По повод въззивни жалби и от двете страни, с обжалваното решение №1860 от 05.12.2011 г. по гр.д.№1890/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК,3 състав по реда на чл.258 ГПК е отменено първоинстанционното решение само в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД, като искът е преквалифициран по чл.55, ал.1,предл.3 във вр. с чл.87, ЗЗД и е отхвърлен. Решението на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на Н. за реално изпълнение, като необжалвано е влязло в сила. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. Постъпила е касационна жалба от ищеца [фирма], [населено място] , чрез адвокат Мариана Ц. , с вх.№ 271/11.01.2012 г. на Софийския апелативен съд срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд в отхвърлителната част по главния иск и срещу осъдителната част по насрещния иск. Постъпила е и касационна жалба и от Н. с/Н./ „В.Л.” чрез адвокат Н В., с вх.№381/13.01.2012 г. на САС срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на Н. с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо, във вр. с чл.34 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за връщане на сумата 116 000 лв., изплатен аванс от жалбоподателя- възложите.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І.По касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място]
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Сочи, че неправилно съдът е възприел фактите по делото, поради което е приел, че изпълнителят със знанието на възложителят е предприел изготвянето на работен проект за изграждане на плувен комплекс върху терен, различен от договорения. Развива доводи за нарушение на чл.266, ал.1 във вр. с чл.264, ал.3 ЗЗД, тъй като с приемането и одобрението на проектите за новия терен възложителят е одобрил вида и качеството на предадената работа, поради което за него е възникнало задължение на заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение . Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като прилага решения на ВКС, с които съдът се е произнесъл по следните въпроси: по задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа /решение №395/21.06.2004 г. по гр.д.№1565/2003 г. на ІІ Т.О./; по въпроса кога се счита приета работата при договор за изработка /решение №1100/04.07.2003 г. по гр.д.№1876/2002 г. на ВКС, V Г.О./; по въпроса за презюмиране приемане на извършената работа, когато липсват данни, че възлжителят е направил възражения при приемането й /Решение №69/13.02.2004 г. по гр.д.№647/2003 г. на ВКС, І Т.О./; за вида и характера на договора за изработка и за двустранните задължения на страните по него.
Ответникът по касационната жалба- Н. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол по касационната жалба на [фирма].
Основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК представлява формулирани от касатора на правни въпроси, залегнали в предмета на спора и обусловили конкретните правни изводи на съда, разрешени от въззивния съд при някои от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба. Касаторът, чрез адвокат М Ц., въобще не формулира конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото. Възпроизвеждането в касационната жалба на направените от Върховния касационен съд в приложените решения правни изводи не представлява формулиране на такъв въпрос, защото липсва обективна идентичност между приложените решения и обжалваното въззивно решение. В приложените решения ВКС се е произнесъл по характера и вида на договора за изработка, за насрещните задължения на страните, но възникнали при сключен между тях валиден договор за изработка-значението на приемането на извършената работа от страна на възложителя, както и на липсата на възражения от негова страна. Тези правни изводи на ВКС са неотносими към обжалваното решение, защото Софийският апелативен съд е постановил отхвърлителното си решение, не поради неизпълнение на договор за изработка, а поради липса на сключен по реда на ЗОП договор за възлагане изпълнение на работни проекти за изграждането на обект, различен от вече договорения с договор за обществена поръчка с вх.№ 57/05.07.2007 г. на Н.. Съдът се е позовал на законовата забрана за изменение и допълнение на договорите за обществена поръчка/арг. от чл.43 ЗОП/, поради което е счел, че за възложителя не съществува възможност да приеме предложенията на изпълнителя за изменение на сключения договор за обществена поръчка.
С прекопирването в изложението си по чл.284 ГПК на доводите за неправилност на обжалваното решение касаторът не е изпълнил задължението си да посочи точно и мотивирано основанията за достъп до касация. По този начин е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Поради изложената по-горе липса на идентичност в предмета на приложените решения и решаващите правни извод на Софийския апелативен съд, не е налице подържаното допълнително основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както следва да се преквалифицира с оглед приложената съдебна практика, формирана по реда на ГПК, отм. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
ІІ. По касационната жалба на Н. „В.Л.”
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касаторът Н. твърди, че въззивното решение, в часта, с която е отхвърлен насрещният му иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД във вр. с чл.34 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за връщане на авансово изплатената сума от 116 000 лв. е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Навежда доводи, че неправилно Софийският апелативен съд е квалифицирал този иск като такъв по чл.55, ал.1, предл.3, ЗЗД, поради което за уважаването му Н. е следвало по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД да развали сключения между страните договор. Подържа основанието за достъп до кассация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос:»Нищожен ли е договорът за обществена поръчка, сключен след проведена обществена поръчка, за която липсва основание за провеждане, поради невъзможен предмет».
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационен контрол и по жалбата на Н..
Така формулирания правен въпрос не е обусловил конкретните правни изводи на въззивния съд, който е приел, че липсват доказателства, които да сочат за изначална невъзможност на предмета на договора за обществена поръчка. Съдът е отхвърлил насрещния иск на основание по чл.55, ал1,т.3 ЗЗД, защото е приел, че е налице пълно неизпълнение на договора за обществена поръчка, поради което за връщането на авансово изплатената сума на отпаднало основание, е следвало договорът да бъде развален. Поставените въпроси за нищожността на договора са относими към изводите на първоинстанционния съд за извършено плащане без основание, но предмет на касационната проверка е въззивното решение. При това поставеният въпрос е и фактологически обоснован от доказателствата по делото. Дали е налице изначална нищожност на договора, или е налице неизпълнение по него е въпрос на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, установени чрез събраните конкретни доказателства, каквато е извършвана от двете съдебни инстанции. Чрез така поставения въпрос касаторът фактически цели ВКС да приеме нова различна от установена от въззивния съд фактическа обстановка, съобразена с твърденията на касатора. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не се касае до законова непълнота на ЗОП, тъй като съгласно препратката на чл.45 ЗЗД, за недействителността на договорите за обществена поръчка извън особените хипотези на чл.122и ЗОП, са приложими нормите на чл.26 ЗЗД. Още повече, че по недопустимостта на изменението на параметрите на сключен договор за обществена поръчка ВКС се е произнесъл с решение №82/19.07.2011 г. по т.д.№658/2020 г. на І Т.О., а по относителната недействителност на договора за обществена поръчка-с решение№19/23.02.2009 г. по т.д.№474/2008 г., І Т.О., което изключва наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1860 от 05.12.2011 г. по гр.д.№1890/2011 г. на Софийския апелативен съд,ГК, 3 състав в обжалваната част, в частта с която е оставено в сила решение №91 от 14.01.2011 г., постановено по гр.д.№1305/2009 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11, с което е отхвърлен главният иск на [фирма], [населено място] срещу Н. ”В. Л.” с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП за заплащане на сумата 268 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. В.Л.” срещу [фирма] насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД за връщане на сумата 116 000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: