4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 26.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………..…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 685 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 64097/23.ХІ.2009 г. на „Т С” Е. – С, подадена против въззивното определение № 12059 на Софийския градски съд, Адм. отделение, ІІІ-ти с-в, от 23.Х.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 7261/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу имащото характера на разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК „решение” № ІІІ-6-82/10.ІІ.2009 г. на Софийския районен съд, ГК, 82-и с-в, по ч. гр. дело № 439/09 г.: за отхвърляне заявлението на д-вото по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист срещу длъжника Т. Д. С. от С за сума в размер на 7 242.53 лв. и мораторна лихва върху същата главница в размер на сумата 2 610.28 лв., считано от 1.ІІ.2003 г. и до 7.І.2009 г.
Оплакванията на търговеца-частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдат дадени указания за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно определение СГС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които били решавани противоречиво от съдилищата в Р.. В тази връзка са представени две определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на състави от Второ отделение на ТК на ВКС от м. март 2009 г., постановени съответно по ч. т. дело № 41/09 г и по ч. т. д. № 496/09 г.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на „Т С ” Е.-С, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт. Докато ВКС не задължен, а и не може да извежда този въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от сочените от касатора факти и обстоятелства в жалбата. Н. на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай двете определения на състави от Второ отделение на ТК на ВКС, на които търговецът частен касатор се позовава в изложението си към жалбата, са били постановени преди около 1 година до приемане на цитираното тълкувателно решение, а и в същото негово изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липса ясна и точна формулировка на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който СГС да се е произнесъл с атакуваното въззивно определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 12059 на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-В, от 23.Х.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 7261/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 685 по описа за 2010 г.