О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С., 05.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 636/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Д. М. и С. Иванова Х., и двамата от [населено място], общ. С., чрез процесуалния им представител адв. С. М. от АК [населено място], срещу определение № 152 от 20.06.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 596/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане касационна им жалба, подадена срещу решение № 66 от 10.03.2011 г. на Габровски окръжен съд по в. гр. д. № 70/2011 г., с което е потвърдено решение № 5/06.01.2011 г. по гр. д. № 1 493/2010 г. на РС [населено място], с което е прието за установено по отношение на жалбоподателите, че дължат на малолетната В. Ц. Ц., действаща чрез своята майка и законен представител В. Р. К., като единствен наследник на Ц. Й. Ц., общо сумата от 6 000 лв. по запис на заповед от 16.12.2009 г. и падеж месец по-късно, въз основа на която на малолетната е издадена заповед за незабавно изпълнение и по реда на чл. 417, т.9 ГПК в производството по ч. гр. д. № 916/2010 г. на РС [населено място].
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – В. Ц. Ц., действаща чрез своята майка и законен представител В. Р. К. е изразила становище, че подадената частна жалба е неоснователна, с оглед на което обжалваното определение следва да бъда потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от С. Д. М. и С. Иванова Х., и двамата от [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК от В. Ц. Ц., действаща чрез своята майка и законен представител В. Р. К. срещу С. Д. М. и С. Иванова Х., с който е установено вземането на ищеца срещу ответниците за сумата общо от 6 000 лв. по запис на заповед от 16.12.2009 г. и падеж месец по-късно, въз основа на която на малолетната е издадена заповед за незабавно изпълнение и по реда на чл. 417, т.9 ГПК в производството по ч. гр. д. № 916/2010 г. на РС [населено място]. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което ОС [населено място] се е произнесъл по иск, с цена под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
В частната жалба се поддържа, че в конкретния случай се касае за гражданскоправен спор между физически лица и неправилно ВКС е квалифицирал делото като търговско. И тъй като предявеният установителен иск за дължимост за сумата от 6 000 лв. надхвърля 5 000 лв., жалбоподателите считат, че по отношение на въззивното решение е допустим касационния контрол.
Правилен и законосъобразен се явява направения извод от състава на І ТО на ВКС, че в случая е касае за търговска дело, по отношение на което е недопустимо касационно обжалване, с оглед размера на предявения иск. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В конкретния случай, дължимостта на сумата, предмет на установителен иск произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. е. с оглед цитираните норми запис на заповед между физически лица е търговска сделка. В този смисъл доводите на жалбодателите са неоснователни.
Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв., е подадена 18.04.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
При тези фактически данни, определение № 152 от 20.06.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 569/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 152 от 20.06.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 569/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: