О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София 05.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1928 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от А. срещу решение № 2281 от 9.12.13г.по в.гр.дело № 3233/13г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение № 3604 от 17.05.13г.по гр.дело № 6267/12г.на Софийски градски съд в частта,с която П. е осъдена да заплати на С. С. Г. сумата 20 000 лв по иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за наказателно преследване по нохд № 251/01г.,ведно със законната лихва от 29.07.11г.до окончателното изплащане.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата и за приложение на критериите по чл.52 ЗЗД.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от С. С. Г. срещу въззивното решение в частта му,с която искът е отхвърлен за 10 000 лв /разликата между 20 000 лв и присъдените от Софийски градски съд 30 000 лв/.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 60 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Преценено е,че С. Г. е бил обвинена в извършване на тежко престъпление по чл.242 ал.4вр.ал.1 б”д4 вр.чл.26ал.1 НК; в резултат на продължилото около 10 години наказателно производство,приключило с оправдателна присъда, е претърпяла значителни неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,психо-емоционално напрежение,съпроводено с проявата на високо кръвно налягане;неудобство пред обществото,злепоставяне пред близки и познати.Съответно е съобразено,че спрямо Г. е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”.Касаторът е приложил две решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и решение на САС, по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос,но те са постановени по различни казуси при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здравето на пострадалото лице .В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о., в т.ч.и приложените към изложението решения,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2281 от 9.12.13г.,постановено по в. гр.дело № 3233/13г.на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на С. С. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.