1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№772
гр. София, 07.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 248 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците [фирма], [населено място] и А. К. М. от [населено място] чрез процесуалните им представители адв. С. Б. и адв. А. Р. срещу решение от 26.10.2010г. по гр. дело № 2004/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 01.12.2009г. по гр. дело № 25935/2008г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] и А. К. М. от [населено място] срещу П. Н. С. от [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 240 ЗЗД /главен иск/, предявен като частичен за сумата 5 000 лв. от общо 150 000 лв. – предоставена в заем, по чл. 59 ЗЗД /евентуален иск/, предявен като частичен за сумата 5 000 лв. от общо 150 000 лв. – неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищците и по чл. 86 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 200 лв. от общо 4 136 лв. – лихва за забава за периода 23.03.2007г. – 29.08.2008г.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Допустимо ли е по реда на исковото производство да се претендира осъждане на издателя на нищожен като менителничен ефект запис на заповед за заплащане на сумата по същата;
2/ Какви са способите за защита на поемателя по нищожен като менителничен ефект запис на заповед; какво е правното значение на безусловното обещание на издателя за заплащане на сума по нищожен като менителничен ефект запис на заповед;
3/ Налице ли е облигационно отношение между издателя и поемателя на нищожен като менителничен ефект запис на заповед; налице ли е сключен договор за заем при поето задължение за плащане на парична сума с определен падеж;
4/ Налице ли е съгласие между страните за „безвъзмездно и временно предоставяне на сума с характер на обещание за плащане“, когато в документ, озаглавен „запис на заповед“ ответникът се е задължил „безусловно обещавам да заплатя сумата“;
5/ Налице ли е нарушение на чл. 20 ЗЗД, когато от представените по делото документи /запис на заповед/ е ясня действителната воля на страните и въпреки това съдът е пренебрегнал тази обща воля.
6/ Чия е доказателствената тежест за установяване предаване/ получаване на сума по запис на заповед при наличие на нищожен като менителничен ефект запис на заповед
Ответниците не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с представения с исковата молба запис на заповед е поето безусловно задължение за плащане, но по делото не е установено какъв е вида на каузалната сделка, наложила издаването на ценната книга, нито е доказано изразено от страните съгласие за безвъзмездно и временно предоставяне на сума с обещание за плащане, нито са представени доказателства за предаване на сумата по записа на заповед в собственост на някой от ответниците. Изложени са съображения, че за нищожния запис на заповед само съществува възможност, но не и презумпция, че има характер на договор за заем.
Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност и на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД поради недоказано предаване на сумата, което изключва неоснователното разместване на имуществени блага в правната сфера на ответниците за сметка на обедняване на ищеца.
Поради неоснователност на исковете по чл. 240 и чл. 59 ЗЗД е отхвърлен и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед акцесорния му характер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от касаторите процесуалноправен въпрос „Допустимо ли е по реда на исковото производство да се претендира осъждане на издателя на нищожен като менителничен ефект запис на заповед за заплащане на сумата по същата“ е решен в съответствие с трайноустановената съдебна практика, съгласно която при нищожен като менителничен ефект запис на заповед, респективно при нередовен запис на заповед е допустимо по исков ред кредиторът да претендира дължимата сума в исково производство, като посочи каузалното правоотношение, послужило като основание за издаване на ценната книга, или изложи твърдения за неоснователно обогатяване. Съдът е длъжен да разгледа предявения иск на съответното правно основание въз основа на твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум, като изследва правоотношенията между страните. В настоящия случай въззивният съд е разгледал предявените в евентуално съединение искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД по същество и не е прекратил производството.
Вторият и четвъртият въпроси, посочени от касаторите, могат да бъдат уточнени с оглед конкретния казус по следния начин: представляват ли исковете по чл. 240 и чл. 59 ЗЗД способи за защита на поемателя по нищожен като менителничен ефект запис на заповед; безусловното обещание на издателя за заплащане на сума по нищожен като менителничен ефект запис на заповед установява ли предаване на паричната сума със задължението й за връщане от заемателя. По тези въпроси е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 78/17.07.2009г. по т. дело № 29/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която когато записът на заповед е недействителен, издателят има право да претендира сумата по него въз основа на действителното каузално правоотношение, послужило като основание за неговото издаване. В хипотезата на нередовен запис на заповед, в който е поето безусловно обещание за плащане на определена сума на определен падеж, но не е посочено основанието, документът няма характер на разписка и установяването на предаването на паричната сума със задължението й за връщане следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ.
Отговорът на третия поставен от касаторите материалноправен въпрос „Налице ли е облигационно отношение между издателя и поемателя на нищожен като менителничен ефект запис на заповед; налице ли е сключен договор за заем при поето задължение за плащане на парична сума с определен падеж“ зависи от установените по конкретното дело факти и обстоятелства, от конкретните представени доказателства. Задължаването на едно лице да заплати определена парична сума може да има различни основания – изпълнение на договорно задължение /напр. по договор за наем, договор за заем, договор за покупко-продажба и др./, заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др. Във всеки отделен случай отговорът може да бъде различен в зависимост от доказателствата по делото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Петият въпрос „Налице ли е нарушение на чл. 20 ЗЗД, когато от представените по делото документи /запис на заповед/ е ясня действителната воля на страните и въпреки това съдът е пренебрегнал тази обща воля“ не е релевантен за спора. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД задължава съда да тълкува клаузите на договора, когато същите са неясни. В процесния запис на заповед не е отразено получаване на сумата от издателя на документа, поради което доказването на предаването на сумата от ответника на ищеца е следвало да се извърши с други доказателства.
По въпроса „Чия е доказателствената тежест за установяване предаване/получаване на сума по запис на заповед при наличие на нищожен като менителничен ефект запис на заповед“ е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 290 ГПК, съгласно която при нищожен или нередовен запис на заповед ищецът следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден менителничният ефект, а ответникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. При твърдение от ищеца за сключен договор за заем, доказателствената тежест за установяване сключването на договора за заем и предоставянето на сумата на ответника е на ищцовата страна. При предявеният евентуален иск по чл. 59 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест за установяване факта на размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, за разлика от иска по чл. 534 ТЗ, при който не трябва да се изследва въпросът за размяната на имуществени блага с оглед специфичните менителнични правоотношения, произтичащи от действителен и редовен менителничене ефект.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответниците за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010г. по гр. дело № 2004/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.