О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
С. 08.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2256 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Щ., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 151 от 15.02.2017г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3391 от 9.11.2016г. по гр.д. № 6196/2016г. на Пловдивски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, присъдени са разноски и е оставено без разглеждане искането за вписване отмяната на уволнението в трудовата книжка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът [фирма] формулира само един процесуалноправен въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГТК на ВКС: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни аргументи, защо съдът счита доводите и възраженията на страните неоснователни, при отчитане на института на ограничения въззив по ГПК?” Според касасатора липсват правни мотиви за извода на съда за приложимост за закрилата по чл.333 ал.3 КТ при положение, че „по делото не са представени доказателства за структурата на синдикалната организация и нейните представителства по места”, както и не са посочени подлежащите на установяване факти, както и „дали те са налични с оглед приложените и приети по делото доказателства, становища и възражения на страните по спора”. Счита и че въззивният съд не се е произнесъл „дали функция/щат – „секретар и председател на „Стачен комитет” съобразно структурата на синдиката съществува, за да може да бъде заета”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. В., чрез процесуалния й представител адвокат А., с който се оспорват допустимостта й /поради липса на поставен релевантен към мотивите на акта въпрос/ и основателността на подадената жалба. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.,реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 21.05.2017г., в който е отразено, че договореното възнаграждение в размер на 550лв. е заплатено в брой.
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за основателност на предявените искове с единственият довод за приложимост на закрилата по чл.333 ал.3 КТ, приемайки, че ищцата, която е заемал длъжността „Инспектор- Безопасност полети” и е била избрана за секретар на синдикалната организация на С. К. – Летище П. е била дисциплинарно уволнена без предварителното съгласие на съответния синдикален орган. В мотивите си е посочил, че „Летище П.” е с характеристиките на самостоятелен работодател и секретарят на структурираната в това предприятие синдикална организация се обхваща от посочената закрила /Тя е секретар не на структура към вътрешен отдел, а на главната и единствена действаща в предприятието-работодател синдикална организация на К./.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви на постановения акт, по поставеният от касатора въпрос не може да се допусне касационно обжалване, доколкото същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно последното, за да е релевантен посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос и за да бъде дефиниран като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, той трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В конкретният случай – поставеният от касатора въпрос не отговаря на тези условия. Безспорно е, че мотивите на съдебното решение следва да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни аргументи, защо съдът счита доводите и възраженията на страните неоснователни, като в случая това е направено от въззивния съд. Той е изложил ясни, точни и последователни доводи защо счита, че закрилата по чл.333 ал.3 КТ е приложима по отношение на ищцата. Поставяйки въпроса си, всъщност касаторът оспорва изводите на въззивния съд, считайки че те са направени без да са представени релевантни доказателства и без да са установени съществени за изхода на спора факти. Съгласно горецитираното Тълкувателно решение по т.д.№ 1/2009г., касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби не може да се произнася по законосъобразността на направените изводи и не можа да обсъжда и да оценява ангажираните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва и само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените с представения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2017г. като реално извършени разноски в размер на 550лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 15.02.2017г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Щ. да заплати на М. В. В. от [населено място] ул.”Д-р В.” № 24, ет.4 ап.8 сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/, направени по делото разноски адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.