О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 7.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3529 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. к. с./ЦКС/, гр. С., представляван от юриск. Елена Я. , пълномощник на председателя П. С. , против решение № 252 от 04.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 37 от 28.04.2005 г. по гр.д. № 374/2000 г. на Панагюрския районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от ЦКС срещу община С., с правно основание 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцовия с. е собственик на описаните недвижими имоти – парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х в кв. 112 по плана на гр. С. парцели ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ и ХХІ в кв. 112А по плана на гр. С. и за осъждане на община С. да предаде владението тези имоти и е прекратено производството по делото като недопустимо.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и прилага решение № 2* от 22.11.1996 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3285/1995 г., решение № 532 от 22.04.1997 г. по гр.д. № 313/1996 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2* от 09.03.2006 г. по гр.д. № 1732/2004 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 233 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 1366/2002 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 425 от 02.11.1995 г. по гр.д. № 3434/1995 г. на ВКС, V г.о., решение от 01.02.2002 г. по гр.д. № 2491/2000 г. на Софийски апелативен съд, ІІІ с-в, невлязло в сила и решение № 114 от 30.06.2006 г. по гр.д. № 438/2005 г. на Софийски апелативен съд, ІV с-в, невлязло в законна сила, за които счита, че имат доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба община С., не изразява становище по жалбата и по основателността на искането за допускане разглеждането й в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копия от решения на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, който е от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както и незадължителната практика на Върховния касационен съд, но която е “трайно установена” или “преобладаваща”. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от ЦКС срещу ответната община и. за собственост върху процесните недвижими имоти – парцели, са процесуално непустими, тъй като за ищцовия к. с. липсва правен интерес от предявяването им. Приел е, че искът е предявен след влизане в сила на действащия и към момента Закон за кооперациите и в срока, предвиден в закона за отправяне на ново искане – 31.12.2000 г. и ищецът не е установил правния си интерес да реализира правата си по общия исков ред, тъй като по делото не е установено, че е била препятствана възможността му това да се извърши по административен ред.
Повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос е, кога настъпва ефектът на кооперативната реституция на иззето и одържавено след 10.09.1944 г. имущество на кооперативни организации, съгласно Закона за кооперациите/обн. Д. В., бр. 63/1991 г./ и ПМС № 192/1991 г. и Закона за кооперациите от 1999 г. и ПМС №162/2000 г. като исковата молба е депозирана на 06.07.2000 г., който въпрос безспорно е от значение за изхода на спора. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като исковият път за защита правата на собственост на касатора е обусловен от подадено в преклузивния срок, но неудовлетворено по административен път искане за връщане на конфискуваните имоти, поради което е прекратил производството по делото.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с приложената към изложението за допускане на касационно обжалване константна практика на ВКС и на ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС, съгласно които по силата на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. се възстановяват правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. по силата на самия закон, но при наличието на следните предпоставки : претендираното имущество да е било кооперативна собственост, иззето или одържавено с надлежен акт, претендиращата кооперация – съществуваща или възстановена да е била собственик на имуществото към момента на одържавяването и претендираното имущество да съществува реално. Този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това основание е заявено бланкетно и не обосновава с какво разрешаването на този правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Касаторът не дължи внасяне на държавни такси с оглед § 1, ал. 3 от ДРЗК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 252 от 04.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: