О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 661/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. Т. срещу въззивно решение от 12.03.2009г. по гр. дело № 64/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси по отношение предмета на доказване на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и изследване наличието на предвидените в закона пречки за възстаняване на собствеността, вкл. тълкуване на чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се даде тълкуване за това какъв е предметният обхват на иска и дали следва да се отчете наличието на пречките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за реституция. Освен това незаконосъобразно е решен и въпросът за допустимост на иска, поради това, че не е установено процесните земи да не са заявявани пред ОСЗ в предвидения от закона срок.
О. с. „З” –В. Т. , не изразява становище.
Ответниците по касация С. С. Р. и Ц. С. Н., гр. В., не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 930 от 07.11.2008г. по гр.д. № 1350/2008г. на Великотърновския районен съд, с което е уважен предявеният от Ц. Н. и С. Р. срещу ОС”З”-В. Т. иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ относно нива в местността „К” с площ 5 дка. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на С. Р. С. , който е бил собственик на процесната нива преди внасянето и в ТКЗС, съгласно нотариален акт №62/1957г. Прието е за неоснователно възражението на О. В. Т., че процесният имот е отчужден от наследодателя на ищците и мероприятието е проведено като е издаден и АДС през 1975г. За да направи този извод съдът е установил, че се касае за различни имоти, тъй като отчужденият имот пл. №3961, попадащ в обекта на южен пътен възел, се намира в друга местност – „П”, която е различна от м.”К” съгласно КП. При това положение въззивният съд е приел, че ищците саправоимащи лица по чл.10 ЗСПЗЗ и следва да им се признае правото на възстановяване на собствеността върху нивата, която съгласно изходящите от ОС”З” данни, не е заявена за възстановяване.
Не са налице посочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Повдигнатите въпроси относно предметния обхват на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, вкл. наличието на пречките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за реституция, както и въпросът за допустимостта на иска обуславят изхода на спора. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче е съответствие с трайната практика на ВКС, вкл. ТР № 2/1996г. ОСГК. Това е така, защото предметът на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот. Въпросите дали са налице пречките по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ са релевантни за последващото административно производство пред ОСЗГ след успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с влязло в сила позитивно съдебно решение. Предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. В съответствие с трайната съдебна практика е и решението на въпроса по допустимостта на иска, тъй като въззивният съд е основал извода си на изходящо от административния орган – ответната ОС”З”, удостоверяване за липса на заявяване на процесната земеделска земя. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване,тъй като по поставените въпроси е налице трайна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и не се налага такова тълкуване, което да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.03.2009г. по гр. дело № 64/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.