О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
гр. София, 04.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 560 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” Е. , гр. С., представлявано от К. И. Р. – Р. , чрез процесуалния си представител адв. С срещу решение № 33 от 24.02.2009г. по гр. д. № 3578/2008г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решението от 30.06.2008г. по гр. д. № 21540/2007г. на Софйиски районен съд, 63 състав в частта, с която искът по чл. 125, ал. 3 във връзка с чл. 127 ТЗ е уважен до размер 2 600 лв., заедно със законната лихва и съответните разноски.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно за момента на настъпване на конститутивното действие на решението на общото събрание за изключване на съдружник по отношение на съдружниците и по отношение на третите лица във връзка с определяне момента, към който следва да се определи стойността на дела, подлежащ на изплащане. Моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Г” О. , гр. С., представлявано от К. Г. Г. , чрез процесуалния си представител адв. Р оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли да не бъде допускано касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с решение от 28.12.2006г. на общото събрание на „И” О. „Г” О. е изключено като съдружник поради неучастие в дейността на дружеството и е взето решение на изключения съдружник да се изплати дела от капитала и че дяловете му от капитала се поемат от оставащия съдружник К. Р. – Р. Констатирал е, че промените са вписани с решение от 07.02.2007г. по ф. дело № 9946/2002г. на СГС. Въз основа на събраните доказателства СГС е установил, че внесеният от ищеца дял в капитала на ответното дружество към 31.12.2006г. е 2 600 лв., активът по баланса на ответника е 8 000 лв., на колкото е възлизал пасивът, дружеството е имало текуща загуба за 2006г. от 11 000 лв. и финансовият резултат на дружеството според баланса към 31.12.2006г. е нулев. За да направи извод, че размерът на имущественото вземане на ищеца към ответника възлиза на 2 600 лв., колкото е внесеният от него дял в капитала, решаващият съдебен състав е изложил съображения,че размерът на дела на напускащия/изключения съдружник не може да бъде по-нисък от реално внесения от съдружника дял в капитала на дружеството, съобразно правилото на чл. 127 ТЗ. Според въззивния съд обстоятелствата, че финансовият резултат на дружеството по баланса към 31.12.2006г. е нулев и че ефектът на прекратяване на участието на ищеца е настъпил по-късно, след вписване на това обстоятелство, са без значение, защото при липса на положителен финансов резултат и на доказателства за друга стойност на баланса към момента на вписване на изключването паричното вземане на напусналия съдружник се определя в минималния му размер, равняващ се на внесения от него дял в капитала.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид доводите на касатора, постановеното решение и данните по делото материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, е: към кой момент следва да се определи стойността на дела, подлежащ на изплащане – към датата на решението на общото събрание за изключване на съдружника или към датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър и в тази връзка въпросът за момента на настъпване на конститутивното действие на решението на общото събрание за изключване на съдружник по отношение на съдружниците и по отношение на третите лица.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Приложените решение № 690/03.12.2008г. по т. дело № 349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и определение № 825/10.07.2003г. по гр. д. № 300/2003г. на ВКС, V г. о. не установяват противоречива съдебна практика по изложените от касатора правни въпроси. Представените решение № 690/03.12.2008г. по т. дело № 349/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и определение № 825/10.07.2003г. по гр. д. № 300/2003г. на ВКС, V г. о. Решението е постановено в рамките на охранително производство по вписване в търговския регистър на заявени обстоятелства – промяна на наименованието на търговеца и промяна в действащия дружествен договор и не дава отговор на въпроса към кой момент следва да се определи стойността на дела, подлежащ на изплащане. В определението е прието, че предвиденото в чл. 140, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 84 от 2000г./ конститутивно действие на вписването на решението, с което се изключва съдружник, се проявява само по отношение на третите лица. В настоящия случай решението за изключване на ищеца като съдружник на ответното дружество е прието на 28.12.2006г., т. е. след изменението на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Касаторът не е представил други влезли в сила съдебни актове, в които идентични материалноправни въпроси да се решават по различен начин.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По горепосочените правни въпроси съществува съдебна практика на ВКС в смисъл, че стойността на дела, подлежащ на изплащане на изключения съдружник, следва да бъде определена въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно към датата на решението на общото събрание за изключване на съдружника. Тълкуването на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 2 и чл. 140, ал. 4 ТЗ налага изводът, че месецът, през който е настъпило прекратяване на участието в дружеството на изключения съдружник, е месецът, през който общото събрание е взело решение за изключване на този съдружник. Редакцията на чл. 140, ал. 4 ТЗ е различна от редакцията на чл. 140, ал. 3 ТЗ /ДВ, бр. 84 от 2000г./ – употребеният в чл. 140, ал. 4 ТЗ по отношение на приемането и изключването на съдружник израз „имат действие от момента на вписването им в търговския регистър” не съответства на възприетия в чл. 140, ал. 3 ТЗ /ДВ, бр. 84 от 2000г./ израз „влизат в сила след вписването им в търговския регистър”. Правновалидният за търговското дружество и съдружниците момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от общото събрание решение промени /изключване на съдружника/, е моментът на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на общото събрание /в случая решението за изключване на ищеца като съдружник на ответното дружество/. В този смисъл решенията на общото събрание относно промяна в персоналния състав на съдружниците пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването има действие за третите лица. Тази практика не се налага да бъде променяна и въззивният съд се е съобразил с нея.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът дължи на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 24.02.2009г. по гр. д. № 3578/2008г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.
ОСЪЖДА „И” Е. , гр. С., жк „Г” бл. 10Е, вх. Б, ет. 2, ап. 39 да заплати на „Г” О. , гр. С., ул. „Л” № 12, вх. Б, ет. 1, ап. 14 на основание чл. 78 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.