3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
София, 10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Боян Балевски
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 545/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Радослав Г. П. – от гр. В. срещу Решение № 872 от 18.VІ.2009 г. по гр.д. № 2722/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2020 от 18.VІ.2008 г. по гр.д. № 9101/ 2007 г. на Варненски районен съд, с което e осъден да плати на Д. И. С. – от гр. София 4200 лв. – дължими суми с различни посочени падежи по договор за заем, със законната лихва от 12.ХІ.2007 г. и обезщетение за забавено плащане на всяка от сумите за посочените периоди, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: запис на заповед, който не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, представлява ли договор за заем, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него липсва практика на ВКС. Жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението си да обсъди всички доказателства, в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), който въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Сочи Определение на ВКС №6/10.І.2009 г. по гр.д.№ 4121/2008 г.
Ответникът по касационната жалба Д. И. С. – от гр. София не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да приеме за основателен иска, предявен от Д. И. С. – наследник на починалия 17.V.2007 г. И. Д. С. – за плащане на сумите, посочени в Запис на заповед, които Радослав Г. П. се е задължил да плати на И. Д. С., съдът е приел, че ищецът е доказал създадената облигационна връзка между своя праводател и ответника, основана на договор за заем за 4200 лв. Изложил е, че по гр.д. №2904/2006 г. на В., е отказано издаване на основание чл. 237 ГПК (отм.) на изпълнителен лист за сумата въз основа на Записа на заповед, който не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и е съобразил признанието в отговора на Радослав Д. С. на л.13 от гр.д. № 13/ 2007 г., по жалба срещу посоченото определение, което е в смисъл, че е подписал записа на заповед със съзнанието, че подписва разписка за заем и че забавянето да върне сумите, е по обективни причини. Като е посочил, че ответникът не е доказал да е върнал сумите, получени в заем, нито че сумата е била част от дължимата за уравнение на дяловете сума по гр.д.№ 4014/1995 г. на В., съдът е приел, че е основателен искът по чл. 240 ЗЗД, както и искът за обезщетение за забавено плащане, съобразно падежите, съдържащи се в Записа на заповед.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос дали запис на заповед, който не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, представлява договор за заем, не е разрешен от въззивния съд, поради което не е релевантен за делото. За да уважи иска по чл. 240 ЗЗД, съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е направил извода за създадена между праводателя на ищеца и ответника облигационна връзка по договор за заем, а не защото несъдържащият реквизитите по чл. 535 ТЗ запис на заповед съставлява договор за заем. По въпроса за тежестта на доказване на твърденията, на които страната основава иска си, съответно възражението си по предявения иск, има установена съдебна практика, в съответствие с която съдът е направил изводите си – за доказаната от ищеца облигационна връзка, създадена между баща му и ответника по договор за заем, и за недоказаното оспорване от ответника, че сумата, посочена в Записа на заповед, е дадена не на основание договор за заем, а за уравнение на дялове при извършена делба на съсобствен имот.
По изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда, съгласно чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.), да обсъди всички доказателства, има установена съдебна практика, поради което неоснователно жалбоподателят иска по този въпрос да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито доводи жалбоподателят не излага.
Поради изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 872 от 18.VІ.2009 г. по гр.д. № 2722/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: