5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1418/2010 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. у. – С., срещу въззивно решение от 21.05.2010г. по гр.дело № 63/2010г. на Бургаския апелативен съд. Изложени са твърдения за наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Сочи се, че доказателствата по делото не установяват правото на собственост на ищеца, няма доказателства откъде произтича претенцията на [фирма], поради което дружеството няма правен интерес да води иска. Сочат се решения на съдилищата с извод, че при иск с правно основание чл.108 ЗС ищецът трябва да докаже своята материалноправна легитимация. Съдът е постановил решението си, давайки вяра на нищожен акт за държавна собственост.Основанието за издаване на акта е Протокол от 25.01.1973г., който не е подписан и не притежава реквизити на документ. Сочат се решения на ВКС с извод, че при сделки с недвижими имоти приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. К. получил немотивиран отказ да бъде прогласена нищожността на А. № 656А/1994г. и основанието за издаването му. В тази връзка се сочи решение на ВКС с извод, че право на страната е да оспори истинността на документ с правно значение.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 281/02.12.2009г. по гр.д.№ 497/2009г. на Бургаския окръжен съд, с което Технически университет е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на недвижим имот – част от обект „Кухня-столова” от почивна станция, изградена в УПИ ХV, кв.43 по действащия план на [населено място], включваща западна столова, означена като зала за хранене, върху скица №1.2. към допълнителното заключение на вещото лице Р., заедно с 1/2 ид.ч. от обща площ 358 кв.м., представляваща кухненски блок, сервизни помещения и складове към тях, който имот е разположен на сутерена и първия етаж.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Ищецът, който следва да докаже предпоставките на чл.108 ЗС – че е собственик на имота и че ответникът го владее без основание, е провел пълно и главно доказване на релевантните факти. Той е правоприемник на М.”М.” – П.. Прието е за установено, че съгласно писмените и гласни доказателства, в т.ч. Протокол от 25.01.1973г. върху общ терен е отстъпено право да построят почивни бази на ищеца, ответника и третото лице помагач [фирма] /Б./.Собствени сгради са построили ищецът /бивш В. „Вл.И.Л.”/ и банката. Върху терена е била изградена и кухня-столова, която като обект е приета от тристранна комисия, съставена от представители на всеки от суперфициарите. Комисията е подписала протокол за разпределяне ползването като М.”М.” е получил „западната столова” на І етаж, а В. – столовата на етаж ІІ, свързана с почивната станция. Страните са получили по 1/3 ид.ч. от общите помещения – кухня, складове, хладилната камера, канцеларскията и сладкарската работилница. С договор от 15.12.1994г. трите страни са договорили съвместно преустройство, съобразно одобрен архитектурен проект, след завършването на което „А. – М.” и ТУ да станат собственици на по ? ид.ч. от общ кухненски бокс. Ищецът е правоприемник на активите и пасивите на М. „М.”, в чийто баланс през 1989г. като приватизиращо се дружество влиза 1/3 ид.ч. от процесния кухненски блок и сервизни помещения, съгласно писмените доказателства и счетоводната експертиза. На 15.06.1999г. е сключен приватизационен договор по реда на ЗППДОбП/отм./ като 75% от капитала на [фирма] са продадени на [фирма].В приложенията към приватизационния договор са отразени като активи ? ид.ч. от кухнята – столова. Налице е хипотеза на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и приватизираното дружество е придобило правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като имотът му е бил предоставен за стопанисване и управление и е бил включен като актив в баланса му още при преобразуването му в ЕАД с държавно имущество. По оспорването на А. № 656/1994г. въззивният съд е приел, че от една и съща дата – 17.06.1994г. са А. 656 /в оригинал/ и №656А, касаещи процесните имоти, акт № 656 от 04.07.1994г. касае друг имот и друго дружество, поради което и оспорването е недоказано. За неоснователно е прието възражението за нищожност на А. 656А/17.06.1994г., поради основаването му на протокол от 1973г., оспорен като неподписан от ищеца, доколкото оспорването не е доказано.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. В пункт първи касаторът сочи само предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС,които според него не са налице, и които въззивният съд е приел за доказани по делото. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Ето защо посоченото от касатора относно обосноваността на обжалваното решение не може да е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. При това положение и сочените съдебни актове не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай. Изложените в пункт втори и трети доводи, не касаят решаващите изводи в обжалваното решение, че са налице елементите на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Не са формулирани правни въпроси и не са изложени доводи, които да обосноват допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК – наличие на противоречиво решаван релевантен за изхода на спора правен въпрос и необходимост от такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, както и данни за направени такива, поради което този въпрос не следва да бъде поставян на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.05.2010г. по гр.дело № 63/2010г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: