О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1958 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 58 / 04.03.2014 год. по т.д.№ 359 / 2013 год. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 44 / 04.03.2013 год. по т.д.№ 154 / 2012 год. на Окръжен съд – Плевен . С последното са уважени предявените от синдика на [фирма] против [фирма] и [фирма] субективно пасивно съединени искове по чл.646 ал.2 т.4 /отм./ ТЗ , като е призната за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] сключената между същото дружество и [фирма] сделка по учредяване вещно право на ползване върху недвижим имот – УПИ от 7 460 кв.м. , ведно със застроени в същото първи етаж от масивна двуетажна сграда със застроена площ от 1065 кв.м., складова база със застроена площ от 636 кв.м. , административна сграда със застроена площ от 64 кв.м. , навес и външна тоалетна,за сумата от 60 896,70 лева и за срок от 9 години,като възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността,сключена след началната дата на неплатежоспособност,при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди , че не е бил редовно призоваван за първоинстанционното производство, както и за проведеното на 29.01.2014 год. единствено съдебно заседание пред апелативна инстанция.За последното се позовава на вписани промени по партидата на дружеството в търговския регистър, досежно представляващото го лице – управител.С оглед последното се твърди неприемане на относими по делото доказателства,както и неосъществена комплексна и задълбочена преценка на представените,в частност заключението на съдебно-икономическата експертиза,съобразно наведените за пръв път във въззивната жалба оспорвания на заключението.
Ответната страна – синдик на [фирма] – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявеният иск по чл. 646 ал.2 т.4 / отм./ от ТЗ , съгласно пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр. 20 от 2013 год. / подлежи на разглеждане по досегашния ред.Няма спор относно сключването на атакуваната сделка след определената дата на неплатежоспособност – 01.01.2009 год. – на [фирма], за което дружество е открито производство по несъстоятелност, с влязло в сила съдебно решение. За да уважи предявените пасивно субективно съединени искове , въззивният съд е съобразил заключение на съдебно – икономическа експертиза на вещо лице А.С.,според което и към датата на сключване на атакуваната сделка, съобразно средна пазарна наемна цена на имота и за срока на учреденото право, е определена средна пазарна стойност на същото в размер на 78 116,40 лева без ДДС , а с включен ДДС – 93 739,68 лева .Именно последната сума съдът е съобразил в съотношение с договорената цена, съвпадаща с данъчната оценка на вещното право на ползване – 60 896, 70 лева , за да приеме, че е налице несъразмерност в престациите по сделката .Съдът се е позовал на неоспорване на заключението в първоинстанционното производство, поради което и не е допуснал оспорването му , нито разгледал доводите срещу същото ,направени с въззивната жалба на [фирма] , вкл. досежно действителната застроена площ на един от обектите – складова база със сглобяема конструкция, която в нотариалния акт за учредяване вещното право на ползване е посочена с квадратура от 686 кв.м., а в удостоверението за данъчната му оценка, представено по делото – от 280 кв.м. / стр. 43 по номерацията на първоинстанционното дело / . В първоинстанционното производство страната е призована чрез пълномощник Н. Б.,упълномощен от управителя на касатора – И. Б.,с приложено по делото пълномощно, редовно – за първото насрочено съдебно заседание, след което и при условията на чл. 56 ал.2 ГПК се е считала редовно призована за всяко следващо съдебно заседание.Във въззивната жалба,позовавайки се на нередовно призоваване / неконкретизирано / ответникът е оспорил заключението с доводи,които въззивният съд , като несвоевременно направени,е игнорирал. Не се е произнесъл по приемане на представените с въззивната жалба на страната писмени доказателства .За единственото съдебно заседание във въззивна инстанция [фирма] е призовано на адреса по седалището на дружеството , като призовката е получена от родственик на управителя. Доколкото последното лице пребивава именно на адреса на управление и по седалището на дружеството, призоваването на юридическото лице чрез същото не следва да се счита опорочено.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване . Общото позоваване на допуснати според страната нарушения на съдопроизводствените правила /нередовно призоваване чрез пълномощник Н. Б. в първоинстанционното производство /съставлява обосноваване на основание за неправилност на решението,по смисъла на чл.281 т.3 ГПК,различно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и подлежащо на преценка в различна от настоящата фаза на касационното производство, след допускането му.По начало невярно е твърдението за нередовно призоваване на страната чрез пълномощник Н. Б., предвид ограничена представителна власт на същия – т.8 от приложеното пълномощно изрично овластява лицето за представителство пред съд . Още повече, че не всяко процесуално нарушение, а само съществено такова,отразило се на правилността на решението, чиито последици страната не е могла да преодолее чрез упражняване на процесуални права във въззивното производство,би съставлявало поначало касационен довод за неправилност на въззивното решение. В. във въззивното производство страната е призовавана от адреса на управление и по седалището, вписано в търговския регистър, а не чрез пълномощника Н. Б..
Необосноваването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, изключва необходимостта , а и възможността за преценка на допълнителен селективен критерий, какъвто и в случая е само формално посочен : чл.280 ал.1 т.1 ГПК , без цитиране на задължителна съдебна практика с която въззивното решение се явява в противоречие, както и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – без обосноваването му в съответствие с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – със съществуваща противоречива съдебна практика по приложението на конкретна – неясна , непълна или противоречива – правна норма, респ. наличие на непротиворечива съдебна практика по приложението й, с обосноваване нуждата от нейната промяна като неправилна, с оглед промяна в законодателството или изменение на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 / 04.03.2014 год. по т.д.№ 359 / 2013 год. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :