О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С. 22.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3212 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Прокурор в Апелативна прокуратура С. и от Б. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 463 от 14.03.2016г. по в.гр.д. № 4302/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 14.07.2015г. по гр.д.№ 726/2014г. на Софийски окръжен съд за присъдената в полза на Б. И. Б. разлика от 7000лв. /над 1 000лв. до 8 000лв./, присъдени на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано и прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК досъдебно производство № 7/2011г. по описа на О. при СОП преписка № 1073/2011г. на РП Б., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2014г. и вместо това е постановено друго с което допълнително са присъдени още 7 000лв., а в останалата част решението е потвърдено.
Като основание за допустимост и двамата касатори се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърдят, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретно установени обстоятелства при съобразяване на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Отделно касаторът Апелативна прокуратура счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че по така поставения въпрос съдилищата постановяват противоречиви актове.
Двамата касатори се позовават на конкретна съдебна практика.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че РП Б. е започнала на 21.04.2011г. разследване срещу Б. И. Б., който е заемал длъжността: старши полицай в група „Охранителна полиция” при РПУ П., за престъпление по чл.151 НК с извършване на разпити. С постановление от 28.05.2012г., образуваното досъдебно производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК -деянието не съставлява престъпление. Обвинение не е повдигано и мярка за отклонение не е налагана. Единственото следствено действие, което е пряко е извършено с ищеца е проведен на 9.04.2012г. разпит. Съдът е мотивирал извода си за завишаване на определения от първата инстанция размер на обезщетението с безспорно установената промяна в психиката на пострадалия и наличния хронифициран посттравматичен стрес, в резултат на воденото разследване за деяние по чл.150 НК, попадащо в раздел „Разврат”, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от две до осем години, по време когато пострадалият е бил полицай.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в подадените жалби. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно горецитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. С оглед последното, следва да се посочи, че представената съдебна практика не обоснова наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определящата при присъждане на съответния размер на обезщетение.
В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства и съобразно тях е оценил конкретно засегнатите блага и тяхната стойност за притежателя им. Взел е пред вид от една страна: липсата на повдигнато обвинение /водено е само досъдебно производство/ и на наложена мярка за отклонение, сравнително кратка продължителност на производството /година/, извършването само на разпит на уличеното лице, а от друга страна – спецификата на вида и характера на деянието по чл.150 НК, служебното положение на лицето, отражението на воденото производство върху семейното, общественото положение и върху авторитета на пострадалия, причинените му проблеми от здравословен характер, установената съдебна практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно проверяваното лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касаторите специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 463 от 14.03.2016г. по в.гр.д. № 4302/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.