ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
София, 23.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 4673/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Я. Д. срещу протоколно определение от 30.5.2014 г, постановено по гр.дело № 4183/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е върната като нередовна подадената от него въззивна жалба вх.№ 17539 от 14.2.13 г срещу решение от 10.12.2012 г по гр.дело № 3565/10 г на Софийски градски съд, ГК, Първо ГО, 1 състав и е прекратено производството по въззивно гр.дело № 4183/13 г по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че въззивната жалба е нередовна.Разпоредбата на чл.260 от ГПК изрично предписва на какви изисквания същата следва да отговаря и невнасянето на възнаграждение за въззивната инстанция за назначения от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответника не може да води като последица връщането й като нередовна и прекратяване на въззивното производство.
Ответниците по частната жалба Т. Б. З. и А. Д. З. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.Д. П. от САК оспорват частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържат, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като съдът многократно е давал възможност на жалбоподателя да изпълни указанията за внасяне на възнаграждение за особен представител, което не е сторено, поради което производството по въззивната жалба е прекратено в съответствие с процесуалния закон.Претендират разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
М. И. Г. е предявил срещу М. Г. З., Т. Б. З. и А. Д. З. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо кредитора-ищец, сделката обективирана в нотариален акт № 142, т.2, рег.№ 12824, дело № 297/2007 г.На основание чл.47 ал.6 от ГПК на ответника М. Г. З. е назначен особен представител-адв.З., а ищеца М. Г. е внесъл възнаграждение за същия в размер на 8 174 лв, определено на основание Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С решение от 10.12.2012 г постановено по гр.дело № 3565/2010 г Софийски градски съд, ГК, първо ГО, 1 състав е отхвърлил обективно съединените искове.
Срещу това решение М. Г. е подал въззивна жалба вх.№ 17539/14.2.2013 г, по която е образувано гражданско дело № 4183/13 г на САС, ГК, 10 състав.С разпореждане от 8.11.13 г съдът е задължил жалбоподателя-ищец на основание чл.47 ал.6 от ГПК да внесе възнаграждение за особения представител за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 8 284, 38 лв, като е определил едноседмичен срок за изпълнение на това задължение.Разпореждането е връчено редовно на процесуалния представител на ищеца адв.М. на 10.12.13 г.С молба от 17.12.13 г жалбоподателят е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията, а съдът с разпореждане от 21.1.14 г на основание чл.63 ал.1 от ГПК е продължил срока с един месец.На 28.3.14 г по делото е проведено открито съдебно заседание, в което съдът е определил нов едноседмичен срок за изпълнение указанията на съда.На 30.5.14 г е проведено ново съдебно заседание по делото, в което съдът констатирайки липката на изпълнение на указанията от страна на жалбоподателя , е върнал въззивната жалба и е прекратил производството по делото.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
С Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че процесуалното представителство представителството по чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на Глава VII от Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП). Компетентен да определи размера на възнаграждението за особен представител на ответника е съдът при условията на Наредба № 1/2004 г., приложима по аналогия, съобразно § 1 от допълнителните й разпоредби.
В съответствие с процесуалния закон съдът е приел, че в резултат на бездействието на жалбоподателя е възникнала невъзможност ответникът М. З. да участва по делото чрез назначен от съда при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, което е обусловило наличието на процесуална пречка за развитие на делото и е наложило прекратяването му изцяло, тъй като ответниците по този иск са задължителни другари.Трикратно на жалбоподателя е била предоставена възможност за отстраняване нередовностите по жалбата но същото не е сторено.В кориците на делото не са налице доказателства за твърдяната от него невъзможност да внесе определеното възнаграждение.
По делото липсват доказателства за сторени от ответниците Т. и А. З. разноски в това производство, поради което такива макар и да са поискани не могат да бъдат присъдени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.5.2014 г, постановено по гр.дело № 4183/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е върната като нередовна подадената от него въззивна жалба вх.№ 17539 от 14.2.13 г срещу решение от 10.12.2012 г по гр.дело № 3565/10 г на Софийски градски съд, ГК, Първо ГО, 1 състав и е прекратено производството по въззивно гр.дело № 4183/13 г по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.