2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 27.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 2002 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Д. В. Б., [населено място], срещу определение № 240 от 11.06.2019г. по в.ч.т.д. № 311 / 2019г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 252 от 18.04.2019г. по т.д. № 45/2019г. на Окръжен съд – Стара Загора за оставяне без уважение молбата й по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска й и на разноски по делото.
Жалбоподателката – ищец счита за неправилен извода на съда, че разполага с имущество в размер на 110 000 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, което е достатъчно, за да заплати дължимата държавна такса и разноските по делото.
Ответникът по частната жалба, „Дженерали застраховане” АД, намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касация, съответно излага доводи за нейната неоснователност.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният състав е приел, че липсват предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от дължимата по исковата молба държавна такса и от разноските по делото. За да потвърди първостепенното отхвърлително определение, след като е обсъдил обстоятелствата по представената от ищцата с исковата молба (на 13.02.2019г.) декларация за материално и гражданско състояние получавано – трудово възнаграждение в размер на 560 лева, притежавана заедно със съпруга й земеделска земя в размер на 3000 кв.м., поземлен имот в местност Каанлък, дялове в търговско дружество на стойност 100 лева, при месечен доход от пенсия на съпруга от 750 лева и издръжка на сина им, който е студент, влошено здравословно състояние след катастрофата, притежание на МПС – л.а.„Тойота Ярис”, с което е реализирано процесното ПТП, поради което същият е напълно увреден и негоден за употреба, както и изплатената й сума от 110 000 лева застрахователно обезщетение след подаване на отговора на исковата молба ( на 27.03.2019г.), решаващият съд е заключил, че ищцата има възможност да заплати определената държавна такса и разноските по делото. В мотивната част на атакуваното определение е посочено, че доколкото могат да бъдат променени обстоятелствата относно материалното състояние на страната към всеки един момент от развитието на делото, релевантни по чл.83, ал.2 ГПК са обстоятелствата към момента на подаване на молбата и преценката на съда, (осъществена на 18.04.2019г.), която да позволява на страната да упражни своите процесуални права и да гарантира правото й на защита. По този начин ще бъде изпълнена и разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, като се отчетат всички факти и обстоятелства, които са от значение при преценка на предмета на искането.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторката, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на делото: „1/ Към кой момент следва да се извърши преценката относно наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство и обсъждането на всички критерии и относими обстоятелства по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК – към момента на подаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК или към всеки следващ бъдещ момент по преценка на съда?; 2/ Следва ли получено в хода на производството по иск срещу застраховател обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от получени травматични увреждания, да се използва за изплащане на такси и разноски по същото това производство?”. Касаторката се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по първия въпрос) и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по втория въпрос). Цитира следната съдебна практика: определение № 284/04.07.2018г. по ч.гр.д. № 2317/2018г. на III г.о. на ВКС, определение № 44/18.01.2017г. по ч.гр.д. № 4453/2016г. на IV г. о. на ВКС и определение № 561/02.12.2016г. по ч.гр.д. № 4887/2016г. на IV г. о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в разяснителната част на т.12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието следното: Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноски за съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата.
Видно от мотивите на цитираното тълкувателното решение, при произнасянето по чл.83, ал.2 ГПК, съдът следва да отчете всяка промяната на обстоятелствата, касаеща преценката, дали страната разполага с достатъчно средства, за да може да упражни предоставените й процесуални права по делото. Предвид изложеното, въпросите не предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС – при съвкупна преценка на доказателствата и оценка на обуславящите факти към момента на произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК. Даденото разрешение в определение № 44/18.01.2017г. по ч.гр.д. № 4453/2016г. на IV г. о. на ВКС, че съдът не може да основава преценката си по чл.83, ал.2 ГПК на евентуални предположения за реализация на бъдещи доходи, не е относимо за настоящия случай, в който е налице реално постъпване на парични средства в патримониума на ищцата преди произнасянето на съда по молбата й по чл.83, ал.2 ГПК. С определение № 561/02.12.2016г. по ч.гр.д. № 4887/2016г. на IV г. о. на ВКС не се допуска касационен контрол на обжалвания акт, поради което съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2011г. по тълк.д. №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, същото не се явява съдебна практика на ВКС и не може да обуслови проявлението на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Атакуваното определение на апелативния съд е в съответствие с дадения отговор на въпроса относно релевантните обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, по който е налице произнасяне по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение № 284/04.07.2018г. по ч.гр.д. № 2317/2018г. на III г.о. на ВКС. С него е прието, че съдът е длъжен да направи пълно изследване на всички посочени в закона предпоставки за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото, му позволява заплащането му. При наличие на формирана от ВКС практика относно обстоятелствата, които съдът преценява, когато е сезиран с искане по чл.83, ал.2 ГПК, не е осъществено и релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с втори въпрос, тъй като няма основание за промяна на практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.83, ал.2 ГПК, поради липса на законодателна промяна или такава в обществените отношения, налагащи промяна в тълкуването на посочената разпоредба. В постоянната практика на ВКС произходът на средствата на страна не е обстоятелство от значение за приложението на правилото на чл.83, ал.2 ГПК. Когато средствата са достатъчни за покриване на таксата и разноските по делото, при уважаването на иска възмездяването им се извършва по реда на чл.78 ГПК чрез ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240 от 11.06.2019г. по в.ч.т.д. № 311 / 2019г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.