1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
С., 05.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 593/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. И. Николова от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. С. от ПлАК, срещу определение № 222 от 08.02.2010 г. по ч. гр. дело № 76/2010 г. на С. апелативен съд, ГК, четвърти състав. Със същото се потвърждава разпореждане на С. градски съд от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1 855/2009 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя, поради неизпълнени указания за внасяне на държавна такса в размер на 23 135,05 лв.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение № 74 от 24.03.2003 г. по гр. д. № 456/2002 г., 5 чл. състав на ВКС, определение № 9 от 13.02.2003 г. по ч. гр. д. № 1 116/2002 г., 5 – членен състав на ВКС, решение № 1 221/30.11.2000 г. по гр. д. № 1 305/2000 г., решение № 642 от 29.05.2002 г. по гр. д. № 1 423/2001 г. на ВКС и решение № 1 032/16.01.2007 г. по т. д. № 605/2006 г. на ІІ ТО на ВКС. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството пред С. градски съд е образувано по искова молба от Н. И. Николова от[населено място] срещу [фирма] с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК. Предявен е отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 289 838,95 щатски долара по отпуснат от ТБ [фирма] (преобразувана в „С. банк”, а в последствие ТБ [фирма] и към настоящия момент в [фирма]) през 1993 г. банков кредит, в качеството й на едноличен търговец, за която сума има издаден изпълнителен лист, като по него е образувано изпълнително дело на ЧСИ и са предприети действия за принудително изпълнение. В исковата си молба ищецът е изложил доводи за недължимост на сумата по издадения изпълнителен лист и изтекла погасителна давност по отношение предприетите действия на принудително изпълнение.
С разпореждане от 16.03.2009 г. СГС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) да внесе държавна такса в размер на 23 135,05 лв. Същата не е внесена, поради което с разпореждане № 12 272/29.10.2009 г. исковата молба е върната на подателя й. Този съдебен акт е обжалван пред С. апелативен съд, който го е потвърдил с определение № 222/08.02.2010 г. по ч. гр. д. № 76/2010 г.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е изложил процесуалноправния въпрос от съществено значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд и не е обосновал противоречие с практиката на Върховен касационен съд. От данните по делото е видно, че най-общо същият е свързан с размера на дължимата държавна такса при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са доводи, че в настоящия случай не е предявен „класически” иск, а възражение на длъжника на изтекла погасителна давност. Счита, че не дължи държавна такса, тъй като претенцията е неоценяема. При така формулирания правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Представените от жалбоподателя съдебни актове, въз основа на които същият обоснова касационното си основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК са неотносими към настоящия случай, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка, т.е. липсват доказателства за наличието на твърдяното противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.
Видно от данните по делото, предмет на делото е отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата 289 838,95 щатски долара по издадения изпълнителен лист. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че определящ за размера на държавната такса, съгласно чл. 69 ГПК, е размерът на паричното вземане – предмет на делото, а не видът на търсената защита. Няма значение с какъв иск е предявено вземането – положителен установителен иск, когато с иска се претендира установяване съществуването на парично вземане, удостоверено в несъдебно изпълнително основание; отрицателен установителен иск – когато с иска се отрича съществуването на парично вземане, удостоверено в съдебно или несъдебно изпълнително основание или осъдителен иск, с който се претендира да се установи съществуването на парично вземане и осъждането на ответника да го заплати. В този смисъл е и т. 1 от ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до конкретния размер на дължимата държавна такса, той се определя съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в случая е посочен от първоинстанционния съд, но видно от данните по делото таксата не е била внесена от ищеца, което обосновава връщане на исковата му молба, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на С. апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 222 от 08.02.2010 г. по ч. гр. дело № 76/2010 г. на С. апелативен съд, ГК, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: