О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр.София, 05.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2076 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.12.2013г. по гр.д.№779 / 2013г., с което ОС Русе е обезсилил първоинстанционно решение по искове с правно основание чл.26 ЗЗД .
Жалбоподателката – С. Х. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Прави оплакване и за недопустимост на постановеното решение.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 10.5.2013 г., по гр.д.№ 4242/2012 г.на Русенски районен съд. Съдът е счел, че е сезиран с искове за нищожност на правна сделка, сключена с н.а. № г. на нотариус с район на действие РС Р., по силата на която [фирма] е дало в заем на С. и С. А. сума от 12 500 лева, за обезпечение на който последните двама са учредили ипотека върху свой недвижим имот, поради липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и със закона, които са били уважени от първоинстанционният съд, но е недопустим. Иск за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване е бил отхвърлен и решението в тази му част като необжалвано е влязло в сила.
Прието е, че по ч.гр.д.№ 5614/2011 г.на Русенски районен съд срещу С. Х. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист въз основа на посочения по-горе н.а. № г. на нотариус с район на действие РС Р. . Поради направено в срок възражение [фирма] е било уведомено и е завело иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си, за което е било образувано гр.д.№ 7243/2011г. по описа на РС Русе, по което е постановено неприсъствено решение, с което същият е уважен. Изложени са съображения за това, че с предявените искове се цели оспорване на съществуването на вземането, произтичащо от вземане по договора за заем, съдържащо се в процесния нотариален акт, чрез атакуване на действителността на сделката. Жалбоподателката-ищец в производството признава, че това вземане е присъдено по ч.гр.д.№ 5614/2011г. и е било предмет на установяване по реда на чл.422 ГПК по гр.д.№ 7243/2011 г.на РС Русе. При тези данни съдът е счел, че с влизане на решението по установителния иск в сила спорът между страните за съществуването на заемното правоотношение между тях и за дължимите от ответниците по жалбата суми по договора за заем, е разрешен със сила на присъдено нещо и чрез нея се преклудират възраженията на длъжника по повод на това вземане и правата му в отделно производство да повдига спор за това вземане. Прието е, че на това основание претенциите за прогласяване нищожността на сделката се явяват недопустими и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. Прието е, че като е разгледал спора по същество, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това решение постановено в производство по чл.422 ГПК може ли да валидира нищожна правна сделка, задължен ли е нотариусът да провери дееспособността на участвуващите в сделката страни, ако съдът не е проверил при разглеждане на спор за вземане дали е нищожна сделката, от която то произтича какви са последиците от това, недопустимо ли е решение по спора за нищожност, ако в друго производство касаещо вземане, произтичащо от сделка, нейната нищожност не е обсъждана, ако в производство по дело участвува напълно запретено лице допустимо ли е постановяване на неприсъствано решение по чл.339 ГПК и допуснимо ли е на наго да се връчи призовка, следва ли съдът да обоснове решението си на предположения и какви са правомощията на въззивния съд при констатирина от него грешки и пропуски в производството пред първата инстанция. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по въпросите : решение постановено в производство по чл.422 ГПК може ли да валидира нищожна правна сделка, задължен ли е нотариусът да провери дееспособността на участвуващите в сделката страни, ако съдът не е проверил при разглеждане на спор за вземане дали е нищожна сделката, от която то произтича, какви са последиците от това, ако в производство по дело участвува напълно запретено лице допустимо ли е постановяване на неприсъствано решение по чл.339 ГПК и допуснимо ли е на него да се връчи призовка не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Същите не са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на производството по искове с правно основание чл.26 ЗЗД. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Настоящият състав намира, че по въпроса за правомощията на въззивния съд при констатирина от него грешки и пропуски в производството пред първата инстанция не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, 3 ГПК. Съдът е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните така както го задължава закона и в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по чл.290 ГПК решения: решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о. на ВКС. В същата е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за това недопустимо ли е решение по спора за нищожност, ако в друго производство касаещо вземане, произтичащо от сделка, нейната нищожност не е обсъждана. На същият съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 23.10.2012г. по гр.д.№515/2011г., І т.о. на ВКС, решение от 25.05.2011г. по гр.д.№12/2010г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 08.04.2013г. по гр.д.№96/2012г., ІІ т.о. на ВКС, в която се приема, че в разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция – чл.126, ал.2 ГПК. С предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск ищецът е поискал да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане към ответника, за което е издадена оспорената с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, силата на пресъдено нещо относно вземането се формира към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК. Предявеният по- късно иск с твърдения за за правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи вземането факти е недопустим, тъй като е налице тъждество между предмета, страните и вида на търсената с установителните искове по двете дела съдебна защита. Съдът е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС, поради което този въпрос не може да обоснове наличието и на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по приложението му има установена трайна практика, която не следва да бъде променяна за да се приложи точно закона или да се постигне неговото развитие.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.12.2013г. по гр.д.№779 / 2013г. на ОС Русе
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: