О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 401/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. С. и В. А. Г., гр. С., подадена от пълномощника им адвокат Д. Б. , срещу въззивно решение от 25.11.2008г. по гр.дело № 1403/2005г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решението на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите касаят правния ефект на възстановяването на собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, както и правните последици на тази реституция спрямо вече постановено съдебно решение по допускане на делба с участие на общината като предходен титуляр на правото на собственост. В тази връзка се поставя и въпрос относно това, дали възстановяването на правото на собственост предполага правоприемство по чл.226 ГПК, респ.чл.121 ГПК /1952г./.
Ответниците по касация Е. А. К., Д. И. Т., Й. А. Б. и Г. А. Б., гр. С., оспорват жалбата в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация С. о. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 15.07.2002г. и 11.02.2005г. по гр.д. № 3674/2002г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.209 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на решение от 09.11.1999г. на Софийския районен съд по гр.д. № 34/99г., както искът по чл.34 ЗС за допускане до съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в гр. С., кв. Княжево, образувани от бивш имот пл. № 1* кв.9 : парцел ****, парцел ІХ-107, парцел **** за С. о. , парцел **** и парцел ****, предявени от Б. А. С. и В. А. Г. срещу Е. А. К., И. Д. Т. /поч.в хода на процеса, заместен от Д. Т. /, А. Б. Б., Р. Б. Д., А. А. Б. , М. В. М. и С. о. .
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 09.11.1999г. по гр.д. № 34/1999г.на СРС е допусната делба на дворно място в гр. С., кв. Княжево, представляващо имот пл. № 107 /стар пл. №70/,кв.9 по плана на София, с площ 3145 между И, Т. Р. , Е. К. , А. Б. , М. М. и С. о. . Ищците по настоящото дело са наследници на А. А. , поч.1975г. С решение на ПК- В. от 20.05.1999г. на наследниците на Ал. А. се възстановява право на собственост върху нива от 0.400 дка от 3,145 ид.ч., находяща се в землището на с. К., м. «Люти дол», представляващ имот пл. № 70, к.л.586 от кадастралния план от 1960г. Бившият имот пл. №70 е нанесен в регулационния план на София от 1997г. През 2001г. с изменение на дворищната регулация са обособени процесните парцели. Решението на ПК е постановено в състав на административен орган, различен от от посочения в разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ/ред. ДВ, бр.122/97г./, което води до нищожност на самото решение. Оттук не е възстановено правото на собственост върху имота в полза на настоящите ищци, към момента на постановяване на първоинстанционното решение за допускане на делбата. Последващото решение от 17.07.2002г. на ПК «Витоша», с което на наследниците на Ал. А. се възстановява правото на собственост върху нива от 0.400 дка от 3,145 ид.ч., е без значение за производството за делба по гр.д. № 34/99г., което е приключило с влязло в сила решение и не прави делбата нищожна, поради неучастие на всички съсобственици, тъй като няма основание да се счита, че ищците са притежавали право в съсобствеността. Новонастъпилите обстоятелства след влизане в сила на решенишето за допускане на делбата, каквото е решението на ПК от 2002г., следва да се вземат предивд при отчитане на правоприемство в производството по делбата по отношение на С. о. , която е била съсобственик в имота към датата на постановяване на решението по допускането и.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решението на поставените в изложението по чл.284,ал.3 ГПК въпроси има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по тях не е налице установена съдебна практика. Ето защо в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК и с оглед необходимостта от тълкуване на приложимите в разглеждания случай правни норми уреждащи реституцията по ЗСПЗЗ и правоприемството в процеса, следва да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество.
Касаторите следва да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 25.11.2008г. по гр.дело № 1403/2005г. на Софийския градски съд.
Указва на Б. А. С. и В. А. Г., гр. С., да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.