О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
С., 13.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3802 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 и 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3427/30.VІІ.2013 г. на [фирма]-гр. С. З. /Е.[ЕИК]/., подадена против имащото характера на определение решение № 108-А на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено по т. д. № 32/2013 г., с което – в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – е била отхвърлена молба на прокуриста на това д-во за присъждане на разноски в тежест на ответното по нея [фирма]-гр. Г., „направени по делото във всички съдебни инстанции”.
Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното решение /с характера на определение за разноски/ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно отговорността на страните за разноски, поради което се претендира отменяването му и осъждане на обявеното в неплатежоспособност [фирма]-гр. Г. пряко да заплати „сторените на всички съдебни инстанции разноски” от кредитора настоящ частен жалбоподател в качеството му на такъв, който е подал молбата по чл. 625, предл. 3-то ТЗ.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Г. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, имащо характера на определение за разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. С. З., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна, макар и по различни от наведените в нея съображения.
Единственото съображение на въззивния съд, постановил решение по чл.630, ал. 1 ТЗ в пр-во по чл. 294 ГПК, за да отхвърли искането за допълването му с присъждане на разноски, направени от кредитор, който е инициирал това пр-во по несъстоятелност с молбата си по чл. 625, предл. 3-то ТЗ, е било основано върху констатацията за липса на направено в тази молба изрично искане пред съда по чл. 613 ТЗ за това.
Съгласно чл. 621 ТЗ субсидиарното приложение на ГПК се обуславя единствено от липсата на осо,`1 бени разпоредби в Част ІV на ТЗ. Според чл. 723, т. 1 ТЗ обаче, в разноските по несъстоятелността се включват „държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизането в сила на решението за откриване на това пр-во”. Докато в случая претенцията на търговеца настоящ частен жалбоподател е била досежно пряко присъждане на така определената част от разноските по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, т.е. в тежест на неплатежоспособен длъжник, което е недопустимо /арг. чл. 685 ТЗ-във вр. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ/. В заключение, при наличието на изрични правила в Част ІV относно разноските за пр-вото по несъстоятелност, на общо основание представляващи вземания срещу обявения в неплатежоспособност длъжник, последните следва да бъдат надлежно предявени пред съда по чл. 613 ТЗ, което налага обезсилване на атакувания съдебен акт на въззивния съд като процесуално недопустим.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА имащото характера на определение по чл. 248 ГПК решение № 108-А/21.VІІ.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено по т. д. (за несъстоятелност) № 32/2013 г., с което е била оставена без уважение молба на [фирма]-гр. С. З. /Е.[ЕИК]/ с вх. № 2499/30.V.2013 г. относно допълването на решение № 108/7.V.2013 г. на същия въззивен съд по горното дело, представляващо такова по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с присъждане „на всички направени по делото разноски”, КАТО ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази молба пр-во за допълване на решение по чл. 630 ТЗ с пряко присъждане на разноски в тежест на обявения за неплатежоспособен длъжник [фирма]-гр. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2