О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1082 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Застрахователно [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез старши юрисконсулт Х. Х., с вх.№ 8845 от 17.09.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1301 от 18.07.2012 г. по гр.д.№1375/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което фактически касаторът и вторият ответник ЗК [фирма] са осъдени да платят на ищеца Н. Д. на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата 26 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 24.06.2006 г. ПТП по вина на двамата водачи на автомобили, застраховани при ответниците по застраховка „Гражданска отговорност”. Исковете са били предявени при условие на пасивна солидарност срещу З. [фирма] и ЗК [фирма], в качеството им на застрахователи на двамата делинквенти. Първоинстанционният съд с решение №5 от 03.01.2012 г. по гр.д.№2360/2011 г. на Софийския градски съд , ГО, 1-12 състав ги е уважил за сумата 26 000 лв. по равно срещу двамата ответници, като е приел, че липсва основание за солидарната им отговорност. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд също е приел, че застрахователите на двамата делинквенти не са солидарно отговорни, но отговорността им спрямо увредените лица е в пълен размер, а не по равно както е присъдил градският съд. По тези съображения е отменил първоинстанционното решение само в частта, с която са осъдени да заплатят застрахователното обезщетение по равно.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено на непредявено основание. Подържа, че след като съдът е приел, че липсва солидарна отговорност на двамата застрахователи, е следвало да отхвърли така предявените искове срещу тях. Формулира следния правен въпрос: „Налице ли е солидарна отговорност на застрахователни дружества, чиято отговорност се основава на застрахователен договор ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, каквато солидарна отговорност, безспорно, е налице при съизвършители на ПТП съгласно чл.53 ЗЗД”. По поставения правен въпрос подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и Н. Д. оспорват нейната основателност.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице твърдяната вероятна недопустимост на обжалваното решение, като постановено на непредявено основание. Съгласно трайно установената съдебна практика при предявени искове срещу двама застрахователи при условие на пасивна солидарност, ищецът следва да посочи обстоятелствата, от които според него възниква солидарната отговорност, а съдът да прецени дали е налице някоя от хипотезите на чл.121 ЗЗД. Когато липсва законова разпоредба за солидарна отговорност, както и такава уговорка между страните, съдът е длъжен да уважи предявените искове при разделност. В този смисъл вж. решение №71 от 28.02.2011 г. по гр.д.№1025/2010г. І Т.О., решение №520 от 22.06.2010 г. по гр.д.№496/2010 г. , ІV Г.О. и решение №163 от 02.02.2012 г. по т.д.№642/2011 г. на І Т.О. Въззивното решение е в пълно съответствие с цитираните по-горе решения на ВКС във връзка с редовността на исковата молба и допустимостта на обжалвания съдебен акт. В случая ищецът се е позовал на солидарната отговорност на делинквентите- чл.53 ЗЗД, а и двете съдебни инстанции са приели, предвид липсата на основанието по чл.121 ЗЗД спрямо техните застрахователи, че те отговарят разделно. Въпреки това въззивният съд не е разгледал предявените искове срещу всеки един от ответниците в пълния им размер, а е отменил първоинстанционното решение само в частта, с която са осъдени да заплатят присъденото застрахователно обезщетение по равно. Касаторът, обаче, не въвежда доводи за касационно обжалване на това основание, а и при проверката по чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд е обвързан само от изложените в касационната жалба основания /арг. от чл.284, ал.1, т.3 и т.4 и ал.3, т.1 ГПК/.
Формулираният правен въпрос е относим към евентуална неправилност на обжалваното въззивно решение с оглед твърдяното приложение на чл.53 ЗЗД спрямо отговорността на застрахователните дружества по застраховка „гражданска отговорност” на делинквентите. По този начин касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и допълнително подържаните основания за селектиране на касационната жалба- тези по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С приложените решения не се доказва противоречи съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010-ОСГТК. Направените в тях правни изводи са при друга, различна фактическа обстановка. С влязлото в сила решение №684 от 16.06.2009 г по гр.д.№444/2009 г. на САС съдът се е произнесъл по претендирана пасивна солидарност, но възникнала на различно основание. С решение №441 от 12.05.2009 г. по гр.д.865/2008 г. на САС, съдът се е произнесъл по липсата на солидарна отговорност между двама застрахователи, при които обаче е застраховано едно увреждащото МПС. В решение №317 от 12.04.20101 г. по гр.д.№2378/2008 г. на САС съдът е обсъждал солидарната отговорност на делинквентите, но се е произнесъл само по иска срещу застрахователя на единия от тях. Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.121 ЗЗД е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. Чрез тълкуване на закона не може да се разпростре солидарната отговорност на делинквентите и спрямо застрахователите им по застраховка „гражданска отговорност”, която не е предвидена в закона и не е уговорена в застрахователните договори.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1301 от 18.07.2012 г. по гр.д.№1375/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: