О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 23.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 264 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от държавата чрез М., чрез юрисконсулт С. Х.- Д., с вх.№7745/29.12.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №555/23.11.2011 г. по т.д.№951/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І състав, с което е потвърдено решение №263 от 19.05.2011 г. по т.д.№174/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на държавата-касатор чрез М. с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на ответното дружество [фирма], посочено в исковата молба като Е., проведено на 25.02.2010 г. Настоящият касатор е подържал, че решения на това общо събрание са взети при следните нарушения: по т.1 от дневния ред – в противоречие с чл.123 и чл.138, ал.1 ТЗ; по т.2-в нарушение на чл.134, ал.1 ТЗ и по т.3- в нарушение на чл.122 и чл.119, ал.1,т.2 ТЗ. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че не е налице твърдяната незаконосъобразност на решенията на общото събрание по посочените по-горе точки от дневния ред по следните съображения: по т.1- Твърдяното от касатора несвикване от управителя на общи събрания за 2007 г. и 2008 г., не представянето на балансите за същите години на държавата, не представлява нарушение на правото й на сведение, допуснато при приемането на отчета и баланса на дружеството за 2009г., тъй като информацията за дружествените дела е търсима; по т.2- Допуснатия порок по чл.134, ал.1 ТЗ, поради непосочване на срок за връщане на допълнителната парична вноска, е саниран с решение на Общото събрание от 08.03.2010 г., а и задължението е изпълнено от държавата- допълнителната парична вноска от 8 960 лв. е внесена по сметка на дружеството; по т.3-С прието решение дружественият договор се привежда в съответствие с промените в собствеността и наименованието на дружеството, поради което за приемането на изменението му е достатъчно квалифицирано мнозинство по смисъла на чл.137, ал.3 във вр. с ал.1,т.1 ТЗ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че въззивният съд не е съобразил фактите по делото и не е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към твърдяното нарушение на правото на държавата по чл.123 ТЗ да бъде информирана за финансовото състояние на дружеството; неправилно е прието, че нарушението по чл.134, ал.1 ТЗ е санирано с последващо решение на общото събрание, защото не е бил спазен определеният с това решение срок за връщане на допълнителните парични вноски; неправилно е прието, че решението на общото събрание по т.3 от дневния ред е приведено в съответствие с промените в собствеността на дружествените дялове, след като законът и Дружественият договор/Устав/ на [фирма] не предвиждат такова задължение. Формулира следните правни въпроси:1/”За законосъобразността на решенията на общото събрание, оспорени чрез иск по чл.74 ТЗ в хипотеза на възстановени членствени правоотношения в резултат на извършено заличаване на вписванията”, 2/”Достатъчно ли е квалифицирано мнозинство за изменение на дружествен договор, представляващ устав на едноличен собственик на капитала, без съгласието на съдружника с възстановени по силата на съдебно решение права”. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касатора правни въпроси са относими към твърдените нарушения при вземане на решението на общото събрание само по т.3 от дневния ред. Навежданият в изложението по чл.284, ал.3 ГПК довод, че то е взето в нарушение на устава/дружествения договор/ и по точно на чл.16 от него, който очертава правомощията на едноличния собственик на капитала при изменение на устава, са недопустими, защото се навеждат за първи път в касационното производство. Съобразно правомощията на касационната инстанция като проверяваща, а не на инстанция по същество, следва, че е недопустима пред ВКС да се навеждат нови защитни тези, които не са били заявени в инстанцията по същество/вж. т.9 ТР 1-2001-ОСГК/
Първият общотеоретичен правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Той е формулиран общо, без конкретната му връзка с предмета на спора и значението му за изхода по конкретното дело. Значимостта на правния въпрос за достъпа до касация се определя от конкретните правни изводи на съда по конкретния правен спор, а не от спазването на общото изискване за законосъобразност на всяко едно от взетите решения на общо събрание на съдружниците в О., в хипотеза на възстановени членствени права в резултат на извършено заличаване на вписванията. Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба е достатъчно само по себе си, за да се откаже достъп до касация, защото липсата му прави невъзможна проверката за наличието на подържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Вторият поставен въпрос за мнозинството, с което следва да се приемат измененията на дружествения договор/устав/ на Е. е от значение за изхода на делото, но не са налице подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Касаторът не е посочил съдебна практика, с която да обоснове подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Неотносимо към спора е позоваването на мотивите по т.1 на ТР-2-2010-ОСГКТК. С тази точка Общото събрание на ГКТК се е произнесло кога са налице противоречиво разрешавани правни въпроси по смисъла на чл.292 ГПК в различни съдебни актове, с които ВКС се произнася като касационна инстанция. В него като такива се сочат не само въпросите, по които се формира сила на пресъдено нещо, но и тези по преюдициални правоотношения. Жалбоподателят не представя решения на ВКС, в които значимият за изхода на настоящия спор въпрос да е разрешен противоречиво, включително и в поне едно от тях ВКС да се е произнесъл по този въпрос при условие на преюдициалност. Липсва обективна идентичност с приложеното решение №109 от 25.06.2010 г. по т.д.№860/2009 г. на ВКС, ІІ, Т.О., в което съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на съдебното решение, с оглед обсъждане от съда по иска по чл.74 ТЗ на непосочен в исковата молба порок на решението на общото събрание на съдружниците. В случая от значение за конкретния правен спор е моментът на възстановяването на членствените права на държавата, след постановено на основание чл.498 ГПК, отм. заличаване на вписани обстоятелства –прехвърляне на дружествени дялове от държавата на [фирма] в резултат на приватизационни сделки. За липсата на обратно действие на заличаването ВКС се е произнесъл с т.3 на ТР 1-2002-ОСГК, което формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 та ТР1-2010-ОСГКТК. Именно съобразно действието занапред на постановеното с Решение №7420/04.09.2007 г. по ф.д.№780/1992 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО заличаване на вписаното прехвърляне на дружествените дялове от държавата на [фирма] съобразно сключените приватизационни сделки, Пловдивският апелативен съд е определил дяловото участие на държавата в [фирма] към този момент включително и след направеното на 25.01.2002 г. увеличение на капитала на дружеството.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Касаторът въобще не го е мотивирал с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика за действието на заличаването на вписаните обстоятелства, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. При това и нормата на чл.137, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 ТЗ за мнозинството, с което се вземат решенията за изменение и допълване на дружествения договор, е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касационната жалба- [фирма] ще следва да се присъди сумата 400 лв. изплатен адвокатски хонорар за изготвяне отговора по касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №555/23.11.2011 г. по т.д.№951/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І състав, с което е потвърдено решение №263 от 19.05.2011 г. по т.д.№174/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.да заплати в полза на [фирма] сумата 400 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: