3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 774
гр. София, 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №484/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. П. срещу решение №9/07.03.2012 г. постановено по т.дело №1193/2011 по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №338 от 27.06. 2011 г. на ОС-Пловдив постановено по т.д. № 42/2011 г., с което е касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. Т. сумата от 43 401,01 лева- цена на стоки , съгласно чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва от 09.03. 2010 г. до окончателното плащане на главницата и разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да счете за основателен иска сумата от 43 401,01 лева- цена на стоки предявен по чл.327 ТЗ, съставът на въззивния съд приема, че приетите като доказателства по делото 25 броя двустранно подписани фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и отразени и в дневниците за покупки и в месечните справки-декларации по ЗДДС, което се установява и от приетото заключение на изслушаната по делото счетоводна експертиза. С оглед тези данни, съдът е приел, че дори фактурите да не бяха подписани от надлежен представител на ответното дружество, то приложима в случая е презумпцията по чл.301 ТЗ за изразено съгласие при липса на възражение веднага след узнаването, поради което е установено валидно възникнало правоотношение между страните по доставка на стоки от ищеца на ответника срещу задължение на последния за плащане на цената им. Фактът на извършване на доставките, според съда се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели. Решаващият въззивен състав е счел, че не следва да разглежда направеното в производството пред него възражение за прихващане от страна на ответника с насрещно спорно парично вземане като се е позовал на принципното решение в задължителната практика на ВКС:ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на въззивното производство.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за допустимостта, съгласно чл. 164 ал.1 ГПК, да се доказва със свидетели изпълнението на доставките и следва ли съдът да разгледа възражението за прихващане по чл.105 ЗЗД направено в хода на въззивното производство, при положение, че самото насрещно вземане е възникнало в хода на съдебното производство.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии първият от така поставените въпроси е абсолютно несъотносим към спора, доколкото става въпрос за приложението на забраните за допускане за доказване със свидетели на определени факти, които са изчерпателно изброени в чл.164 ГПК и в които самият факт на изпълнение на доставките не попада, поради което и съдът не е приложил и изобщо не е обсъдил цитираната процесуална разпоредба, т.е. не е формирал правната си воля в обжалваното решение въз основа на тази разпоредба. По втория въпрос, който се свежда по-общо до допустимостта съдът да разгледа възражението за прихващане по чл.105 ЗЗД направено в хода на въззивното производство, принципното му решение е предмет на т.6 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, представляващо задължителната практика, която макар и формирана при действието на отменения ГПК с пълна сила е актуална и при действието на ГПК от 2007 г..Ето защо при положение, че въззивният съд при разглеждането на спора напълно се е съобразил с цитираното ТР по този въпрос, то липсва основание за допускане до касация, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Подалият касационната жалба следва да заплати разноските на ответника по нея в размер на 700-седемстотин лева-договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно изричното отбелязване на факта на плащането в приложеното по настоящото дело пълномощно.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9/07.03.2012 г. постановено по т.дело №1193/2011 по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. П. да заплати на [фирма]-гр. Т. сумата от 700-седемстотин лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.