О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 552/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С., с. Ч. вода, област Русе, срещу въззивно решение от 05.12.2008г. по гр.дело № 707/2008г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на трайно установената съдебна практика по приложението на чл.12,ал.2 ГПК /отм./, тъй като при постановяване на атакуваното решение е участвал съдия, който е гледал делото в Русенския районен съд. В противоречие с практиката на ВКС съдът е постановил решението си като е давал ход на делото при нередовна процедура по призоваване на страните по него, а освен това не са участвали всички съсобственици на имота. В нарушение ТР № 1/2000г., ОСГК е възприето заключението на вещото лице относно подобренията в имота, без да се изложат мотиви защо. В противоречие с практиката на ВКС е прието наличие на елементите на фактическия състав на чл.31, ал.2 ЗС.
Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Русенския окръжен съд е оставено в сила решение от 19.06.2006г. по гр.д. № 75/2000г. на Русенския районен съд в частта, с която С. С. е осъден да заплати на К. Ц. С. обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС и в частта, с която е отхвърлено искането му по сметки срещу останалите съсобственици над сумата 1526,77 лева до сумата 22 688,35 лева. Въззивният съд е приел, че претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, заявена във втората фаза на делбеното производство, е основателна за периода след 20.04.2004г., когато е налице писмена покана от съсобственика, който не ползва имота. По отношение на заявената претенция по сметки от С. С. за извършвани от него ремонтни работи и подобрения в имота, е прието, че разноските са направени с цел да се запази имота и представляват необходими разноски, а не подобрения.
Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е недопустима. Това е така защото съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В разглеждания случай обжалваемият интерес е 602,17 лева, тъй като в този размер е уважена претенцията срещу касатора С. С. за заплащане обезщетение за ползване на имота. При това положение следва да се приеме, че е изчерпан процесуалният ред по отношение на тази претенция и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на касационната жалба относно претенцията за заплащане стойността на подобренията. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси по участието на съдия в съдебния състав на въззивния съд в нарушение разпоредбата на чл.12, ал.2 ГПК /отм./ не е в противоречие на трайно установената съдебна практика. Това е така, защото съдията, постановил първоинстанционното решение, предмет на въвззивната жалба, не е участвал и в състава, постановил въззивното решение. Разпоредбата на чл.12, ал.2 ГПК /отм./ цели да се изключи възможността съдия да участва в съдебните състави, решаващи съответния спор в различни инстанции. Провеждането на процесуални действия, без произнасяне по съществото на спора, не обуславя приложимост на цитираната разпоредба. Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението поради неучастие на всички съсобственици в делбеното производство, както и поради разрешаване на процесуалния въпрос за участието на страните в производството и тяхното нередовно призоваване в противоречие с трайно установената съдебна практика. Касаторът не може да релевира чужди права и да се позовава на неизпълнена процедура по призоваването на други страни в производството. В тази връзка той не може и да релевира възражение за неучастие на всички съделители в делбата, още повече, че е налице влязло в сила решение, с което са определени съсобствениците и квотите им в собствеността. По отношение на поставения въпрос относно приложението на чл.157 ГПК /отм./ също следва да се приеме, че той не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд в изпълнение разпоредбата на чл.188 и чл.157 ГПК/отм./ е изложил съображения по основателността на претенцията на касатора.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на С. М. С., с. Ч. вода, област Русе, срещу въззивно решение от 05.12.2008г. по гр.дело № 707/2008г. на Русенския окръжен съд в частта относно претенцията по чл.31, ал.2 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Определението, с което се оставя без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав ва ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.