6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
[населено място] ,11,10,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести септември,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 107 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 197/24.06.2015 год. по т.д.№ 275/2015 год. на Апелативен съд – В., с което е отменено решение № 67/24.01.2015 год. по т.д.№ 1422 / 2014 год. на Варненски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове,с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД – за връщане на сумата от 181 964,77 лв.,както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , за сумата от 11 954,43 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 13.12.2013 год. до завеждане на исковата молба.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,в противоречие с материалния закон и необосновано. Съдопроизводствено нарушение, според касатора, е произнасянето на въззивния съд по различна от правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния, без указване на страните надлежната такава, в съответствие със задължението визирано в т.2 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на материалния закон се визира в извода на съда относно правните последици от отмяната на индивидуалния административен акт, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи, в противоречие с чл.177 ал.1 пр.2 и чл.144 АПК,както и относно последиците на допуснатото предварително изпълнение на същия.Касаторът цитира казуална съдебна практика в противоречие с постановеното въззивно решение и в подкрепа на тезата, че незавършените фактически състави, какъвто е и настоящия случай,тъй като с отменения индивидуален административен акт / решение № Ц -33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР / е определен съществен елемент на договора за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи, не могат да породят правни последици. Надлежни, в обосноваване на порок „ необоснованост „ ,обстоятелства касационната жалба не съдържа, като тази си част мотивира отново нарушение на съдопроизводствените правила – съобразяване на ненадлежно наведени в процеса обстоятелства, респ.несъобразяване на надлежно въведени такива .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване с подробни доводи по всеки формулиран въпрос, вкл. с доводи за недоказаност на допълнителните селективни кретирии по чл.280 ал1. т.2 ГПК, предвид недоказаност влизането в сила на представените съдебни актове – казуална съдебна практика.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че заплатените от него , в полза на ответника, суми – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – подлежат на връщане на отпаднало основание,тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, съгласно раздел седми , т.1 и т.2 от Решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, в тази му част отменено с влязло в сила, като потвърдено от петчленен състав на ВАС, решение № 4025 / 21.03.2013 год. по адм.дело № 12 423 / 2012 год. на ВАС.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо ,към периода за който е заплатена цената за достъп, чието връщане се претендира, облигационно правоотношение.Макар отмяната на Решение Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР да има обратно действие, тази отмяна не се отразява на валидността на облигационното правоотношение между страните,законово регламентирано, вкл.относно възмездността на предоставяната услуга „ достъп до електроразпределителната мрежа”. С отмяната му не отпада правното основание за заплащането на цена за достъп, чието предоставяне в процесния период не е било спорно.Според съда , възниква единствено задължение за преуреждане на разменените престации, т.е. за довършване фактическия състав със законосъобразно определяне на цената за достъп.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Представлява ли Решение № Ц -33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР за определяне временни цени за достъп до електропреносната мрежа, съществен правопораждащ елемент от сложен смесен фактически състав на гражданско правоотношение между производител на възобновяема електроенергия и дружеството – оператор на електроразпределителната мрежа в процесния период ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с реш. № 1308 по гр.д.№ 827 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд и реш.№ 284 по т.д.№ 242 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд ; 2 / Отмяната на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение, представляващ елемент от сложен смесен фактически състав на гражданско правоотношение, води ли до заличаване с обратна сила последиците на посоченото правоотношение ? – обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с разрешението дадено в реш.№ 284 по т.д. № 242 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд и в реш.№ 1325 по гр.д.№ 1460 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд; 3 / Приложим ли е съставът на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД в хипотезата, когато едната страна по търговско правоотношение престира на другата цена, определена с индивидуален административен акт с допуснато предварително изпълнение и същият бъде отменен с влязло в сила съдебно решение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 1 / 1979 год. – т.1 , както и на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с приетото в реш.№ 344 по т.д.№ 202 / 2010 год. на Окръжен съд – Русе ; 4/ Задължен ли е въззивният съд , ако констатира , че спорното право е неправилно квалифицирано от първоинстанционния съд, да даде правилната правна квалификация и съответни указания на страните ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.2 на ТР № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и 5 / Задължен ли е въззивният съд да формира правните си изводи по съществото на спора, след преценка на всички относими доказателства по делото и след обсъждане на релевантните възражения на страните или може да приеме за безспорни такива обстоятелства, които страните не са посочвали ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК – № 331 по гр.д.№ 1649 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС.
Както изрично е посочил въззивния съд, спорният въпрос е относно действието на отмяната на индивидуалния административен акт – Решение № Ц – 33/14.06.2012 год. на ДКЕВР – спрямо дължимостта на заплатената, при условията на допуснато предварително изпълнение на акта,цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество.Дали този акт е елемент от сложен смесен фактически състав, въззивният съд не е излагал съображения – нито в подкрепа на такъв извод, нито за отричането му. Правните изводи очевидно се основават на гарантираното по силата на закона право на достъп на производителите на електроенергия от възобновяеми източници до електроразпределителната и електропреносната мрежи и фактическото му предоставяне като престация от ответното дружество,по силата на допуснатото предварително изпълнение на индивидуалния административен акт, определящ временни цени за достъп,последващо отменен. Доколко подобни изводи са достатъчно аргументирани и правно издържани е въпрос по правилността на решението / мотивираност / и на основание по чл.281 т.3 ГПК, преценимо в друга фаза на касационното производство. Поради това и първият от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото отговор на същия не е от естество да преодолее решаващите правни изводи на въззивния съд ,с които кореспондират по съдържание втори и трети от поставените въпроси. Същите обхващат съдържанието на спора между страните и са релевантни спрямо решаващите мотиви на въззивното решение,според които отмяната на Решение № Ц – 33 /14.06.2012 год. на ДКЕВР сама по себе си не обосновава задължение за връщане на заплатена, за действително предоставена услуга за достъп до електроразпределителната мрежа,цена, тъй като не рефлектира върху валидността на възникналото облигационно правоотношение и предполага единствено преуреждането му / в който смисъл и се отрича заличаване на правните последици, възникнали от предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт,независимо от отмяната му , с обратна сила /.Въпросите следва да се конкретизират,съобразно правомощията на настоящата инстанция , посочени в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, в смисъла, кореспондиращ на правното основание на предявената претенция – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, а именно : Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение,на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/ , определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание ?
Обоснован е и допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,с представена от страната, противоречаща на разрешението, дадено от въззивна инстанция,казуална практика,в отговор на същия: влезли в сила решение № 284 по т.д. № 242 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд и реш.№ 1325 по гр.д.№ 1460 / 2014 год. на Пловдивски окръжен съд. Във всяко от цитираните решения е обоснован извод, че с отмяната на решението на ДКЕВР,имаща обратно действие, формираните съобразно същото и заплатени цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, се дължат на отпаднало основание – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, респ. не съставляват валидна престация, срещу която ответното дружество да би могло да упражни потестативно право на прихващане / по първото от цитираните решения /.
Четвъртият от формулираните въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е разгледал иска на различно от предявеното и прието от първоинстанционния съд правно основание – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД, а изрично позовавайки се на принципа на диспозитивното начало и предявяването на иска с тази му квалификация и от ищеца, е счел за недоказан фактическия състав на същата разпоредба, за да би бил уважен. В този смисъл, за същия не е възниквало задължение да посочи различна действителна правна квалификация и да даде указания на страните, в съответствие със същата.Необосноваването на общия, изключва необходимостта от анализ на сочения допълнителен селективен критерий.
Необоснован е общия селективен критерий и по петия от формулираните въпроси, като неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение.Видно от изложението към същия, касаторът визира неправилната индивидуализация от съда на акта , с който и спрямо конкретния субект – ищеца, е отменено,в съответната му част, решение № Ц – 33/14.06.2012 год. на ДКЕВР. Допуснатата грешка не е рефлектирала върху правилността на относимия за произнасяне на съда релевантен факт – че индивидуалния административен акт, въз основа на който са били определени и заплатени от ищеца временни цени за достъп, е отменен с влязло в сила съдебно решение. По този факт – независимо дали е бил коментиран като безспорен между страните – действително липсва спор и е установен по делото. Поради това и този ,визиран от касатора,порок на съдебното решение не е повлиял върху съдържанието на решаващ мотив за отхвърлянето на иска. Следователно, допускането му не предпоставя съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по начало изключва неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен такъв.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197/24.06.2015 год. по т.д.№ 275/2015 год. на Апелативен съд – В. .
УКАЗВА на [фирма],в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за заплатена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 878,38 лева .
След представяне на доказателство за заплащането й или след изтичането на срока,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване, или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :