Определение по т.д. №822/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 775
гр. София, 13.12.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №822/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „С.. С. срещу решение № 67 от 21.05.2010 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №157/2010г., В ЧАСТТА ,с която е отменено първоинстанционното решение №8/15.01.2010 г. на ОС-Шумен по т.д. №287/2009 и искът на „Т. 96”ООД –гр.-Шумен срещу касатора е частично уважен за сумата от 68 748 лева-възнаграждение за извършени строително-монтажни работи /СМР/ , ведно със законната лихва от 27.05.2009 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 4 046,09 лева
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 ,и т.2 и т.3 от ГПК-противоречие на обжалваното решение по обуславящите въпроси със задължителната практиката на ВКС , казуалната практика на съдилищата и значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение В ЧАСТТА , която е отменено първоинстанционното решение и искът на „Т. 96”ООД –гр.-Ш. срещу касатора частично се уважава, въззивният съд приема, че между страните е налице правоотношение основано на договор за строителство като ищецът „Т. 96”ООД –гр.-Ш. в качеството му на изпълнител е извършил уговорените в договора от 31.03.2008 г. СМР до етап VІ включително- поставяне на покривни панели. Изградено е и избено помещение , което е извън първоначалния проект, но е включено въз основа на заповеди в заповедната книга на строежа и стойността му е извън стойността на договорените между страните СМР-предмет на договора. Съгласно т.2.2 от последния страните са уговорили, че всички допълнителни СМР се включват в заповедната книга и се заплащат допълнително по цени към момента на издаване на заповедите и изпълнението. Според така определените от страните критерии за определяне стойността на мазето същата възлиза на 23 248 лева, съгласно изслушаната комбинирана технико-икономическа експертиза, заключението на която е прието в производството пред първата инстанция.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора следните въпроси: следва ли извършената работа по договора за изработка с предмет СМР на груб строеж да бъде изрично приета, за да се дължи възнаграждение и за това приемане важат ли правилата на чл.170 от ЗУТ. Освен това се повдига като обуславящ изводите на въззивния съд в обжалваното решение и въпросът, дали изработеното извън договорените СМР не представлява вършене на чужда работа без пълномощие и следва да се заплаща по строителната стойност, а не по пазарна цена.
Касаторът твърди, че първият въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие, както със задължителната практика на ВКС-ТР №88/1984 на ОСГК на ВС, така и с казуалната практика на съдилищата , а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посоченото ТР, както и приложените решения на съдилищата обаче са напълно несъотносими към така поставените от касатора обуславящи спора въпроси. Изключение прави посоченото решение №230 от 25.02.2000 г. на ВКС по гр.д. № 1286/1999 г. на ГК., което в действителност дава отговор различен от този даден в обжалваното решение на обуславящия правен въпрос за това, следва ли извършената работа по договора за изработка с предмет СМР на груб строеж да бъде изрично приета, за да се дължи възнаграждение . С оглед това е налице основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.2 ГПК-противоречие с практиката на съдилищата, доколкото посоченото решение на ВКС представлява казуална практика.
Въпросът за това, дали изработеното извън договорените СМР не представлява вършене на чужда работа без пълномощие, както и наведените в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК оплаквания в насока, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е допуснал изслушването на тройна техническа експертиза, поискана от ответника в първата инстанция са оплаквания за неправилност на обжалваното решение като основание за отмяна по чл.281 т.3 от ГПК и като такива ще се обсъждат при произнасянето от ВКС по основателността на касационната жалба.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 21.05.2010 г. на Варненски апелативен съд по в. т.д. №157/2010г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отменено първоинстанционното решение №8/15.01.2010 г. на ОС-Шумен по т.д. №287/2009 и искът на „Т. 96”ООД –гр.-Ш. срещу касатора е частично уважен за сумата от 68 748 лева-възнаграждение за извършени строително-монтажни работи , ведно със законната лихва от 27.05.2009 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 4 046,09 лева.
УКАЗВА на касатора „С.. С. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 1374,96 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.