3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София, 15.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2216 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Гаранционен фонд срещу определение № 285 от 26.05.2017г. по ч.т.д. № 92/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Гаранционен фонд частна касационна жалба срещу определение № 1006 от 24.10.2016г. по в.ч.гр.д. № 385/2016г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1354 от 19.07.2016г. по гр.д. № 493/2016г. на Смолянски районен съд за връщане на исковата молба на Гаранционен фонд против Р. И. Д..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е счел частната касационна жалба за недопустима поради ограничението на чл.280, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, приемайки, е делото е търговско и искът е с цена под 25 000 лева. Излага доводи за неправилност на този извод, тъй като Гаранционен фон е създадено със закон юридическо лице с нормативно възложени функции, което не е застраховател /чл.518 КЗ и чл.2 от Правилника за устройството е дейността на ГФ/, не е търговец, не извършва стопанска дейност и не сключва никоя от сделките, визирани в чл.1 от ТЗ, нито упражнява дейността си под която и да било от правноорганизационните форми, визирани в посочената разпоредба. Сочи, че обезщетенията, които изплаща, не произтичат от предшестващо търговско правоотношение /застрахователен договор/, а се основават директно на чл.519 КЗ. Поддържа още, че съдът не е извършил анализ на правоотношенията, възникващи между застрахователите и пострадалите лица и правоотношенията, възникващи между пострадалите и ГФ, които са съвършено различни правоотношения, произтичащи от различен правопораждащ фактически състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на иска е правоотношение, отнасящо се до неизпълнение на нормативно установено задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а застрахователните сделки са търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват, по силата на чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Посочил е, че търговски спорове, които имат за предмет правоотношения, свързани или произтичащи от т.н. обективни или абсолютни търговски сделки от кръга на посочените в чл.1, ал.1 ТЗ, представляват търговски дела по аргумент от чл.365, г.1 ГПК, дори когато и двете страни не са търговци. С оглед на това и предвид цената на иска – 10 966,79 лева, съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, потвърждаващо разпореждането за прекратяване на делото, не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 ГПК, доколкото решението по делото не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК в редакцията от 03.07.2015г. /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./
Изводът на състава на ВКС е правилен.
Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ? и последиците от прекратяването ?, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ? към нововъзникнали обстоятелства.
Предмет на предявения по делото иск е ангажиране на регресната отговорност на ответника като делинквент по отношение на Гаранционен фонд за заплатеното от него обезщетение за претърпени вреди от настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000 лева. Действително Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ – редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са идентични с тези на застрахователя на делинквета при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. с едно застрахователно правоотношение, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК . В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС– определение № 245 от 24.10.2011г. по т.д. № 865/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 98 от 25.05.2011г. по т.д. № 434/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 327 от 04.12.2012г. по т.д. № 1027/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 88 от 08.04.2013г. по т.д. № 1647/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 386 от 30.12.2013г. по т.д. № 4673/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 9 от 16.01.2014г. по т.д. № 3786/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 308 от 28.10.2014г. по т.д. № 455/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 285 от 26.05.2017г. по ч.т.д. № 92/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: