О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 36/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Г. Ж. А. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решението по гр. д. № 5583/2012 г. на Софийския градски съд. В жалбата и в допълнителна молба вх. № 116209/09. 11. 2012 г., жалбоподателят е поставил материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона, по които не е даден отговор. На това основание моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът М. на о, [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на А. за заплащане на сумата 34 706,20 лв., представляваща разлика между полагащато му се обезщетение и изплатеното от ответника обезщетение при освобождаването му от кадрова военна служба поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът е посочил, че сумата включва две претенции – за сумата 23 138,20 лв. – дължимо и неизплатено обезщетение по чл. 237, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България /отм./, т. е., 20 заплати равняващи се на брутното му месечно възнаграждение за месец ноември 2008 г. като отработен пълен работен месец преди освобождаването му от служба, и за сумата 11 568 лв. – дължимо и незплатено обезщетение по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./, т. е., за неизползван платен годишен отпуск за минало време. Исковете са отхвърлени от Софийският районен съд с решение по гр. д. № 5124/2011 г., което е потвърдено от Софийския градски съд с въззивно решение от 03. 08. 2012 г. по гр. д. № 5583/2012 г.. Съдът се е позовал на установената и задължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че при определяне на обезщетенията – обект на исковите претенции по настоящото дело, за база се взема брутното месечно възнаграждение за месеца, предхождащ освобождаването от кадрова военна служба и то включва основното месечно възнаграждение и изрично изброените в закона допълнителни възнаграждения – възнаграждение за допълнителна служба, за специфични условия на труд, за заместване или съвместяване на длъжности. Възнаграждението за годишни резултати, предвидено в чл. 227 от закона не е определено като допълнително възнаграждение и не се включва в брутното месечно възнаграждение. По делото е безспорно, че през месец ноември 2008 г. ищецът е получил брутно възнаграждение общо 2 570,91 лв., включващо сумата 1 156,91 лв. допълнителна заплата за годишни резултати за 2008 г., но последната сума не е взета предвид при определяне на базата за изплащане на дължимите му обезщетения.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приложил точно закона и задължителната практика, установена от Върховния касационен съд по въпроса, който е предмет на спора по делото – в брутното месечно възнаграждение, определящо базата за изчисляване на обезщетенията по ЗОВСРБ /отм./, не се включва възнаграждението за годишни резултати. Искането на жалбоподателя за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се изложат мотиви по поставените от него въпроси – каква е правната природа на възнаграждението за годишни резултати, това възнаграждение не е ли по своя характер трудово възнаграждение, защото е част от системата за заплащане на положен труд и др., е неоснователно, тъй-като мотивите на съдебните актове или липсата мотиви по тези въпроси, както твърди жалбоподателят, не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на ТР№ 1/19. 02. 2009 г. на ОСГКТК ВКС, основание за допускане на касация е правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, обусловил извода на съда по конкретното дело. Разрешаването на въпроса се материализира в диспозитива на съдебното решение, а не в мотивите на решението, които не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 03. 08. 2012 г. по гр. д. № 5583/2012 г. на Софийския градски съд по жалбата на Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: