1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
С., 19.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 680/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. А. Ю. от [населено място], чрез процесуалния й представител А. Г., срещу определение № 11 071 от 10.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 6 578/2013 г. Със същото се потвърждава определение от 14.01.2013 г. по гр. д. № 38 240/2011 г. на СРС, ГО, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Ю. за изменение на решението по посоченото дело в частта му за разноските.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – ЗК [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определение от 14.01.2013 г. по гр. д. № 38 240/2011 г. СРС е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Ю. за изменение на решението по посоченото дело в частта му за разноските. На осн. чл. 78, ал. 5 ГПК е отказано да се присъди тройния размер на адвокатското възнаграждение и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет и същото е редуцирано до минималния размер – 672,22 лв. Съдът е посочил, че §2 от ДР на посочената Наредба е неприложим в конкретния случай. Този съдебен акт е потвърден от СГС с определение № 11 071 от 10.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 6 578/2013 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК по релевантния процесуалноправен въпрос: „При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер.”.
Обжалваното определение е постановено в съответствие с т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Посоченото от жалбоподателя противоречие в съдебната практика по изложения въпрос, е преодоляно с цитираното тълкувателно решение на ВКС, задължително за съдилищата и включващо се в актовете, изброени в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 071 от 10.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 6 578/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: