О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 19 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3800/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети състав № 255/13.02.2013 г., постановено по гр. д. № 20/2013 г. е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, ХV-ти състав № 3895/30.10.2012 г., постановено по гр. д. № 4479/2012 г., с което е призната за незаконна и отменена заповед № 173/5.03.2012 г. на управителя на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], с която на основание чл. 325, т. 1 КТ „по взаимно съгласие” е прекратено трудовото правоотношение на С. И. Н. ЕГН [ЕГН] и е отменено уволнението му, като незаконно. Отхвърлени са исковете на С. И. Н. против [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната работа, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на сумата 4 270.02 лв. обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за шест месеца, считано от 5.03.2012 г. със законната лихва, като неоснователни. Присъдени са разноски по делото.
Касационна жалба е подадена от ищеца С. И. Н. чрез процесуален представител адвокат И. С. срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ с молба да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което ищецът да бъде възстановен на работа и да му се присъди обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ със законната лихва.
С изложение по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд касаторът-ищец се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от ответника [фирма], [населено място] чрез управителя В. Д. В.. Приложено е към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК чрез процесуален представител адвокат Т. П. Д. с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулиран е следния въпрос: Кога настъпва конститутивния ефект от промяна на трудовото възнаграждение – от момента на приемане промени от работодателя по правилата на формиране на работната заплата или от момента на подписване на допълнително споразумение към трудовия договор на работника или с подписването на нов трудов договор. Твърди, че и двете съдебни инстанции неправилно са приели, че за работника е застъпила промяна на работната заплата по силата на едностранно действие на работодателя-промяна на начина на формиране на заплатата му. Формулиран е и следният въпрос: Следва ли, след като работникът без възражение /писмени и устни/ приема и подписва заповедта за уволнение същият да декларира и по друг начин съгласие с освобождаването от работа. Спазена ли е в случая процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ. Твърди, че и двете съдебни инстанции неправилно са приели, че е липсвало съгласие у работника за освобождаването му от работа по взаимно съгласие, при положение, че работникът е приел и подписал без възражения заповедта за уволнение по взаимно съгласие. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, а именно: допустимо ли е допуснатото от съда увеличение на иска за обезщетение с депозираната молба от ищеца от 17.10.2012 г.
Писмен отговор на жалбата на ответника е подадена от процесуалния представител на ищеца адвокат И. С.. Жалбата е оспорена като неоснователна с доводи по съществото на спора. Претендира разноски по делото.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд съдът в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по жалбите на страните.
Изложението към касационната жалба на ищеца не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Липсва формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпрос от значение за изхода по делото, по които въззивният съд да се е произнесъл и които да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Изложението по съдържание приповтаря оплакванията в касационната жалба на ищеца за неправилност на решението с отхвърлителния резултат по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Върховният касационен съд не е длъжен да извлича правен въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, поради нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд без да се налага обсъждане на специалното основание за допустимост, на което касаторът се е позовал. Независимо от това, изложението към жалбата на ищеца не съдържа и доводи, които да са относими към основанието на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изискванията на което са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Изложението към жалбата на ответника-работодател не съдържа аргументи в подкрепа на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с т. 4 от цитираното тълкувателно решение, според която правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Задължението на касатора по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационното обжалване, посочени в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. то се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на жалбата пред ВКС от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическо образование.
Изложението към жалбата на ответника-работодател обосновава поставените въпроси с доводи за неправилност на постановеното решение по съществото на спора, които са неотносими към предварителното производство по селекция на касационните жалби. Поставените от касатора въпроси не са от значение за формиране решаващия правен извод на въззивния съд за основателност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради липса на ясно изразена непоколебима и съвпадаща по съдържанието си воля на работодателя и на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ.
Липсват данни по делото относно претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, четиринадесети състав № 255/13.02.2013 г., постановено по гр. д. № 20/2013 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: