О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
С., 22.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
търг. дело № 60022/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Р. Воденичарски, срещу въззивно решение № 2173 от 16.03.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр.д. № 14010/2015г., с което е отменено решение № 7 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 29286/2013г. на Софийски районен съд, вместо което са уважени предявените от А. В. П. против [фирма] искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, като е прогласен за недействителен по отношение на ищеца договор за покупко-продажба от 22.04.2013г., сключен между страните и обективиран в нотариален акт № 125, том II, рег. № 13088, дело № 301 от 2013г., като сключен без представителна власт от пълномощника Д. И. Т., признато е за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот и е осъдено ответното дружество [фирма] да предаде владението на недвижимия имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че по формулираните от него общо седем въпроса не е налице произнасяне на ВКС, а поставените в тези въпроси проблеми са нови за българската правна система и се нуждаят от изясняването им чрез задължително тълкуване. Като обуславящи за изхода на делото се посочват следните въпроси: 1./ Вписването по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД дали се отнася само до вписване на прекратяване на законно представителство или и до вписване на оттегляне на упълномощаването /договорно представителство/?; 2./ Възможно ли е законодателят през 1950 г. да е имал предвид оповестяване на вписването на прекратяване на договорното представителство да се осъществява чрез несъществуващ към онзи момент регистър /информационната система от частните нотариуси, създадена през 2008 г./?; 3./ Вписването по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД не предвижда ли общодостъпен /публичен/ достъп до информацията, съдържаща се в него?; 4./ Въвеждането на информация в информационната система „Единство“ на Нотариалната камара /със служебен достъп/ приравнено ли е на вписване по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?; 5./ Възможността на страна по сделката да поиска от нотариуса да направи справка в информационната система „Единство“ равнозначна ли е на узнаване на съществуващата в нея информация?; 6./ Ако страна по сделката не поиска от нотариуса да направи справка в информационната система „Единство“ за наличието на оттеглено пълномощно това прави ли страната недобросъвестна?; 7./ Може ли съдът в решението си да приеме конкретен факт за доказан, на основание извлечено по тълкувателен път признание на ответника, без в доклада по делото в първата инстанция да е посочено, че е направено признание и че този факт не се нуждае от доказване?
Ответната по жалбата страна А. В. П. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявени са от А. В. П. обективно съединени искове по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС срещу [фирма] за прогласяване за недействителен като сключен от пълномощник без представителна власт договор за покупко-продажба от 22.04.2013г., с който Д. И. И. в качеството й на пълномощник на ищеца е прехвърлила на ответното дружество недвижим поземлен имот с идентификатор 68134.6722.276, находящ се в [населено място], район П., местност Ефендийско, и за ревандикирането на посочения недвижим имот.
За да постанови обжалваното решение, с което предявените от А. В. П. искове са уважени, въззивният съд е приел, че към датата на сключването на процесната сделка, чиято недействителност се претендира, даденото от ищеца А. П. на Д. И. Т. пълномощие да го представлява при извършване на сделки с имота е било прекратено на основание чл. 41, ал. 1 ЗЗД предвид оттеглянето му на 18.04.2013г. от упълномощителя. Въз основа на събраните пред първа инстанция доказателства, съдът е приел за установено, както че оттеглянето на пълномощното е сведено до знанието на пълномощника, така и че управителят на ответното дружество Р. Д., чрез който органен представител дружеството е изразило волята си по процесната сделка за покупко-продажба, е знаел към датата на сключването на сделката, че пълномощията на Д. И. са прекратени, което обстоятелство същият изрично е признал пред ищеца и в присъствието на разпитания по делото свидетел В.. С оглед тези констатации съдът е извел заключение за липса на добросъвестност у купувача по сделката по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Приложимостта на посочената разпоредба към настоящия случай съдът е обосновал и с тълкуването на чл. 9а, т. 2 от Наредба № 32 за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори на Министерството на правосъдието, като е приел, че оттеглянето на пълномощието подлежи на въвеждане/вписване и изпращане незабавно в информационната система на Нотариалната камара ведно с извлечение от удостоверения документ, с който се оттеглят пълномощията. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника регистърът „Единство“ на Нотариалната камара да е изключен от дефиницията на чл. 41, ал. 2 ЗЗД, доколкото не е бил достъпен за договарящия по сделката ответник. Посочено е в тази насока, че за договарящата страна по сделка, по която насрещната страна е представлявана от пълномощник, е налице възможност и интерес да отправи молба до изповядващия сделката нотариус да извърши справка в информационната система и провери за извършено отбелязване за оттегляне на пълномощията. За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил и липсата на потвърждаване от ищеца П. на извършените от мнимия му представител действия, поради което е изведен и крайният извод за недействителност на договора за покупко-продажба като сключен от лице без представителна власт. С оглед изложеното е възприет за основателен и обусловеният иск по чл. 108 ЗС, като спорният недвижим имот е присъден в полза на ищеца А. П..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Първият от поставените от жалбоподателя въпроси за това дали разпоредбата на чл. 41, ал . 2 ЗЗД се отнася до прекратяването на законно или договорно представителство е лишен от обуславящо значение за изхода на делото, тъй като той не е намерил разрешение в мотивите на въззивния съд. Обстоятелството, че съдът е обсъдил приложимостта на сочената разпоредба в контекста на материалноправен спор за наличието на договорно представителство, не предопределя значението на въпроса на решаващ за изхода на делото. Хипотеза на законно представителство не е релевирана от страните в хода на исковото производство, поради което и не е обсъждана в обжалваното решение. Напротив, предмет на изследване от съда е именно съществуването на представителна власт у Д. И., произтичаща от пълномощно. Последното, като едностранна сделка, представлява източник на договорно представителство, а не на законно, доколкото законното представителство има за правопораждащи юридически факти, които стоят извън съгласието на страните и възниква по силата на закона. Разсъжденията на касатора, на които той основава искането си за допускане на касационно обжалване по този въпрос, свързани със заглавието на съответния раздел в Закона за задълженията и договорите, който урежда представителството, не почиват на мотивите на въззивния съд.
Поставените от касатора материалноправни въпроси от № 2 до № 4 се свеждат до питането относно смисъла и съдържанието на понятието вписване, вложено от законодателя в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД и неговата приложимост спрямо вписванията в регистъра „Единство“, воден към Нотариалната камара. Довод за обуславящото значение на тези въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за изхода на делото, касаторът черпи от застъпеното в мотивите на въззивния съд становище, че вписването на оттеглянето на пълномощията, дадени от ищеца П. на Д. И. изключват добросъвестността на трети договарящи с мнимия представител лица; че приобретателят по сделката и ответник по иска е имал задължението при сключването на договора за покупко-продажба да поиска от нотариуса проверка за обстоятелството дали пълномощното не е оттеглено; че вписване по смисъла на цитираната разпоредба представлява отразяването на акта, с който пълномощията са оттеглени, в регистъра „Единство“. Тези съображения на съда, които мотивират формулирането и на петия и шестия от поставените въпроси, засягат само частично формираната от съда правораздавателна воля. Наред с тях, съдът е извършил и различна оценка на приобщените по делото доказателства, като е дал вяра на показанията на свидетеля В. и въз основа на тях е приел за установено, че управителят на ответното дружество Р. Д. е знаел за прекратяването на пълномощията, дадени от ищеца П. на Д. И. към момента на сключването на процесната сделка. Именно въз основа на горното е приложена и разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД като е формиран и решаващият за изхода на делото извод, че приобретателят по договора за покупко-продажба е недобросъвестен, а следователно и че прекратяването на пълномощното е противопоставимо на купувача по договора. Вярно е, че този извод е съчетан със съображения за приложението на чл. 41, ал. 2 ЗЗД и за това, че „вписване“ по смисъла на тази разпоредба е и отразяването в регистъра „Единство“ на оттеглянето на пълномощията, но тези съображения не са решаващи за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, дори при възприемане на различно тълкуване от застъпеното в решението на Софийски градски съд по поставените въпроси, то не би променило изхода на делото. Същите съображения налагат да не бъде допуснато касационно обжалване и по пети и шести въпрос от изложението. Макар въззивният съд да е изложил мотиви във връзка с тях, противоположното им разрешаване не е от естество да промени изхода на делото, тъй като не може да повлияе на решаващия извод за наличие на недобросъвестност у купувача по процесната сделка. С оглед изложеното, е налице липса на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси от № 2 до № 6.
Последният седми въпрос, за който касаторът поддържа, че е от процесуалноправен характер, също не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправният или материалноправният въпрос не следва да е свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки настояването на жалбоподателя, изразено в приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че поставеният седми въпрос има правен и абстрактен характер, настоящият състав приема, че същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По своята същност този въпрос е касационно основание по смисъла на чл. 281, ал. 1 ГПК, тъй като е привързан към доводите на касатора за неправилност и необоснованост на решението, а именно към изложените в жалбата оплаквания, че съдът само на основата на липса на изрично възражение на ответника за определени факти, е приел същите за безспорни. Преценката на тези оплаквания от настоящия състав изисква произнасяне по основателността на касационната жалба, което касационният съд може да извърши едва във втората фаза на производството в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива за настоящото производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2173 от 16.03.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр.д. № 14010/2015г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: