Определение №775 от 23.10.2014 по ч.пр. дело №5247/5247 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775
София, 23.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 5247/2014 год.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представляван от управителя С. К. Д. срещу определение от 17.4.2014 г, постановено по гр.дело № 3513/14 г на Софийски градски съд, ГК, Четвърти „Б” въззивен състав, с което е върната въззивна жалба вх.№ 30811/13.3.2014 г, подадена от [фирма], представлявано от управителя С. К. Д. срещу решение от 29.10.2013 г по гр.дело № 22875/13 г на Софийски районен съд, ГО, 37 състав.
В частната жалба се подържа, че определението, с което е върната въззивната жалба е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за произнасяне по нея.
Съдът приема частната жалба за подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че делото е разгледано по правилата на глава XXV от ГПК „Бързо производство”/чл.310-чл.317 от ГПК/, тъй като предявеният от Е. в сградата на [улица] срещу едноличния търговец иск е за предаване на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД държането на отдаден под наем недвижим имот.Приел е, че единственото съдебно заседание по делото е проведено на 17.102013 г, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 31.10.2013 г, от която дата тече двуседмичния срок за обжалването му.На 29.10.2013 г е постановено съдебното решение по гр.дело № 22875/13 г, с което Софийски районен съд, 37 състав е уважил предявения от Е. в сградата на [улица] [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД.В съдебния акт е отразено, че решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от 31.10.2013 г.На страните са изпратени съобщения, като частния жалбоподател е получил своето на 9.11.13 г на посочения в отговора по чл.131 от ГПК съдебен адресат адв.Вл.В..На 25.11.13 г, видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик е подадена въззивна жалба вх.№ 1043883/28.11.13 г.При тези данни, Софийски градски съд е приел, че подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е процесуално недопустима като просрочена.В случая се касае за особено исково производство, тъй като предявеният иск е разгледан по реда на глава XXV от ГПК „Бързо производство” поради което при разглеждане на делото и постановяване на решението са приложими правилата на чл.310-чл.317 от ГПК.Според нормата на чл.315 ал.2 в заседанието, в което са приключили устните състезания по делото, съдът посочва деня, в който ще обяви решението си и от който започва да тече срокът за обжалването му.Приел е, че текстът относно началната дата на срока за обжалване е специален и дерогира приложението на общия текст по чл.259 ал.1 от ГПК, според който двуседмичният срок за обжалване на решението започва да тече от датата на връчването му на страната.В случая първоинстанционния съд е приключил устните състезания в о.з.проведено на 31.10.13 г, в което е посочил деня, в който ще обяви решението си-31.10.13 г.Съдебният акт е изготвен на 29.10.13 г и в същия ден съобщенията за постановеното решение са изпратени на страните.Посоченият от СРС срок за обявяване на решението е спазен, поради което двуседмичният срок за обжалването му тече от 31.10.13 г и е изтекъл на 14.11.13 г, а подадената на 25.11.13 г въззивна жалба е недопустима като просрочена.
Определението е законосъобразно.Постановено е в съответствие с данните по делото и процесуалния закон.Неоснователно е твърдението на ответницата, че същата не е знаела за това, че производството по делото е по Глава 25 от ГПК.на ответницата надлежно е бил връчен препис от исковата молба, върху която е поставен щемпел „бързо производство” и отделно от това в подадения от нея писмен отговор по чл.131 от ГПК л.1, абзац 1 изрично е посочила, че „оспорва така предявения по реда на чл.310 ал.1 т.2 от ГПК иск за опразване”, която разпоредба е част от приложното поле на т.нар „бързи производства по реда” на Глава 25 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК, срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
Обжалваното определение е съобразено с цитираното Тълкувателно решение и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.4.2014 г, постановено по гр.дело № 3513/14 г на Софийски градски съд, ГК, Четвърти „Б” въззивен състав, с което е върната въззивна жалба вх.№ 30811/13.3.2014 г, подадена от [фирма], представляван от управителя С. К. Д. срещу решение от 29.10.2013 г по гр.дело № 22875/13 г на Софийски районен съд, ГО, 37 състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top