1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
[населено място], 23.11.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 170/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. и е образувано по касационна жалба на [фирма] с управител С. Н. С., преподписана от адв. А. В. решение № 1238/ 12.07.2011г., постановено по т.дело № 477/2010г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е отменено частично решението от 21.01.2008г. по т.дело № 314/2008г. на СГС и е отхвърлен иска на [фирма] срещу М. [фирма] по чл.45 ЗЗД за сумата от 5990лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за изпълнение на на слкучен между [фирма] и [фирма] договор от 1.01.2003г. за предоставяне на изключително право на първото дружество за разпространение на телевизионна програма за 2003г., като неоснователен и недоказан. С въззивното решение е оставено в сила решението на СГС с което е отхвърлен искът на касатора против ответника за заплащане на сумата от 12 670 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди , произтичащи от задържането на на 27.12.2002. на телевизионна техника на телевизия “В.”, подробно описана в диспозитива на решението. Отхвърлен е и искът за имуществени вреди за разликата от 5 990 лв. до 47 330 лв. представляващи пропуснати полци по 14 бр. договори за излъчване на рекламни форми, за материално подпомагане на телевизионна продукция, сключени с различни търговци, подробно посочени в решението на СГС. Жалбоподателят иска отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу вализно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК както основната, така и допълнителната, специфична за т.3. Поставеният от касатора въпрос за разпределение на доказателствената тежест при прилагане на оборимата презумция на чл.45, ал.2 ЗЗД не е определящ за отхвърлянето на първия от предявените искове – претендирано обезщетение за причинени на ищеца вреди , съизмерими със стойността с неоснователно задържани от ответника движими вещи – собственост на ищеца. Предявеният иск е отхвърлен не поради неправилно разпределение от съда на доказателствената тежест в процеса – предполагане на вината на дееца до доказването на противното от него – чл.45, ал.2 ЗЗД , поради което така поставен въпросът не се явява обуславящ за крайния изход на делото. Обратното съдът е приел, че в нарушение на чл.91, ал.1 ЗЗД и чл.315 ТЗ ответникът е задържал собствени на ищеца вещи / техника / и това поведение е определено като незаконосъобразно / неправомерно / само по отношение на вещите, за които има съставен констативен протокол от 16.01.2003г. Искът е отхвърлен обаче по съображения, че ищецът може да претендира обезщетение за причинени вреди, съизмерими със стойността на вещите само в случай, че те са погинали, изгубени или унищожени по вина на ответника, презюмирана от разпоредбата на чл.45 ЗЗД само по отношение на липсващите вещи – компютър D. 7JP50J и монитър D. 57376536 и за два броя магнетофони UMATIK. По отношение на тези вещи съдът е приел недоказана пряка причинна връзка между виновното поведение на ответното дружество и вредата след преценка на събраните по делото доказателства и на второ място поради недоказана цена на липсващите вещи към датата на задържането им – 27.12.2002г. Вторият от предявените искове – претендираното обезщетение за пропуснати ползи от неподновяването на договори с кабелни оператори – е отхвърлен поради недоказаност по убедителен и категоричен начин на причинна връзка между задържането на техниката и неподновяването, респ. неизпълнението на договорите с кабелни оператори, както и размера на самата вреда след подробна оценка на доказателствата по делото – гласни и писмени. От горното следва, че крайния резултат за отхвърляне на исковете е обусловен от цялостната преценка на доказателствата по делото и установените от правнорелевентни за изхода на делото факти, изцяло в правомощията на съда по същество. Подробно изложените от касатора в Изложението доводи за необоснованост и незаконосъобразност са доводи за неправилност на решението, касационни основания по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК, който не могат да бъдат преценявани и обсъждани във фазата на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
По приложението на чл.45, ал.2 ЗЗД има установена трайна съдебна практика, което не обуславя хипотезите по приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК относно специалната предпоставка на закона – обуславящия изхода на делото правен въпрос да е от значение “точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
По поставеният в раздел ІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос – “нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване довели да ограничаване на участието на ….. С. С. във въззивното производство, в което е дадена възможност на страните да дадат обяснения относно допустимостта на исканите гласни доказателства …” и ограничаването на процесуалната представителна власт на адв. Х. до участието пред СГС касаторът не е посочил допълнителната предпоставка за допускане на касационното основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание да не са допуска въззивното решение до касационен контрол. За пълнота следва да се отбележи, че дружеството – касатор е призовавано във въззивното производство, както и чрез адв. Х., така и по адреса на управление при условията на чл.51, ал.4 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1238 от 12.07.2011г., постановено по т.д. № 477/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: