О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София 27.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1508/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. С., Д. Р. Д. и М. Р. Д., тримата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. Д., срещу решение №296 от 22.07.2011 г. по гр. дело №643/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №759 от 22.05.2009 г. по гр.дело №1278/2009 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на всеки от тях по 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателя им, настъпила при трудова злополука на 15.07.2003 г. като погасени по давност. Въззивният съд е приел, че исковете са предявени след изтичането на тригодишния давностен срок по чл.358 КТ, поради което направеното от ответника възражение за погасяването им по давност е основателно.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси, отнасящи се за това приложим ли е тригодишният давностен срок по чл.358 КТ за исковете за обезщетения за вреди от трудова злополука, която е причинила смърт на работника или служителя и дали този срок започва да тече след като приключи наказателното производство. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №296 от 22.07.2011 год. по гр. дело №643/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея тригодишният давностен срок по чл.358 КТ е приложим и за исковете за обезщетения за вреди от трудова злополука, която е причинила смърт на работника или служителя. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1612.50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №296 от 22.07.2011 г. по гр. дело №643/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. М. С., Д. Р. Д. и М. Р. Д., тримата от [населено място], да заплатят на [фирма], [населено място], 1612.50 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.