4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
С. 29.05. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 174/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Л. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Я. Я. срещу въззивно решение от 15.12.2011 г. по гр. дело № 689/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 5.04.2011 г., постановено по гр.д. № 3443/2010 г. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Обединено детско заведение № 9 “Слънце”, [населено място] обективно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 2382 от 24.11.2010 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 188, т. 3 вр. чл.187,т.8 и т. 10 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението- “директор на ОДЗ № 9 Слънце” и с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 184 лв. за времето, през което е останала без работа, считано от 24.11.2010 г. до 24.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и по отношение на който е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Според жалбоподателката изводът на въззивния съд, че е била запозната с длъжностната характеристика е изграден на косвени доказателства, като в кориците на делото такава не се намирала. Затова приетото, че е налице длъжностна характеристика е обусловило извода за наличие на виновно извършени дисциплинарни нарушения от жалбоподателката.
Ответната страна – Обединено детско заведение № 9 “Слънце”, [населено място], чрез адвокат Д. С. изразява становище, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. И. Л. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че заповед № 2382 от 24.11.2010 г. на кмета на [община], с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. Чл.187, т.8 и т.10 КТ, затова, че като директор е нарушила разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 и т.5 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета чрез системно нецелесъобразно и неикономично разходване на бюджетни средства за работна заплата и представяне на невярна информация от списък- образец №2 за учебната 2009/2010 година; за неспазване на чл.51а, ал.3 КТ при сключване на К. на ниво детска градина със С. “Промяна”; за нарушаване на разпоредбата на чл.10, т.1, т.2, т.3 и т.5 и чл.19 от К., подписан на 29.06.2010 г. за системата на народната просвета и чл.333 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с Л. А., учител по музика; за проява на физическо насилие и грубо и непристойно поведение спрямо персонала на детската градина; за неспазване разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, чрез нерегламентирано нанасяне на корекции върху картите за оценка при получаване на допълнително трудово възнаграждение, е законосъобразна. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ. Заповедта притежава предвидените в чл.195, ал.1 КТ форма и съдържание, а чрез събраните по делото доказателства са установени описаните в нея нарушения. Приел е също така, че жалбоподателката е била запозната с длъжностната характеристика, като се е позовал на приетата пред първата инстанция декларация подписана от нея, в която е отразен факта, че е запозната с длъжностната характеристика. В обобщение е приел, че предявените искове са неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени.
Поставеният в изложението въпрос относно приетото от въззивния съд, че жалбоподателката- ищца е била запозната с длъжностната характеристика и изведеният извод за наличие на виновно извършени дисциплинарни нарушение, конкретизиран от настоящият състав е за правното значение на връчването на длъжностна характеристика.
Този въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълна, което да налага създаване на съдебна практика. В конкретния случай се касае до разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.4 КТ по приложението на която има задължителна практика- постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о., което изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В посоченото решение е прието, че съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване естеството на неговата работа. Съгласно чл.127, ал.1, т.4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по – подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностната характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. Жалбоподателката не излага съображения, които да налагат промяна на създадената съдебна практика, нито такива които да сочат на неяснота или непълнота на законовата разпоредба, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2011 г. по гр. дело № 689/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: