5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 08.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 50351 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. Г. чрез адв.Т. К. срещу решение от 19.08.15г., постановено по в.т.дело № 87/15г.на Окръжен съд – Монтана.С него е отменено решението от 8.12.14г.по гр.дело № 336/14г.на Районен съд – Лом и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено,че Т. Г. Г. дължи на Д.Ф.”З.” сумата 24 446 лв главница,дължима по договор № 12/112/01143 от 18.05.09г.за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери”от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,както и сумата 524.34 лв,представляваща лихва за периода от 3.10.12г.до 17.12.12г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.12.12г.до изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1387/12г.по описа на РС Лом.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните правни въпроси:1.Относно наличието или липсата на право на ДФ”З.”да развали едностранно сключения между Ф. и лицето Т. Г. и да иска връщане на първоначално предоставената на бенефициента сума по него,тъй като същият не е изпълнил задълженията си ; 2. Неспазването на чисто формални изисквания по сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка”Създаване на стопанства на млади фермери”,основание за разваляне на сключения договор ли е,при условие,че е налице изпълнение на бизнес плана на младия фермер; 3.Настъпването на промяна в изискванията,на които е необходимо да отговаря бенефициентът по сключен договор,след сключване на същия, следва ли да се счита за нарушение на договорни задължения,имащо за пряка и непосредствена последица разваляне на договора,ако вследствие на тази промяна в изискванията в правната сфера на кредитора не са настъпили негативни последици.
Ответникът по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 18.05.09г.е сключен договор № 12/112/01143 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери”от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,между ДФ”З.” и Т. Г. като ползвател.По силата на този договор фондът предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв,за изпълнение на всички инвестиции,основни дейности и цели,заложени в бизнес план,като е уговорено изплащане на помощта на два етапа : първо плащане в размер на 24 446 лв и второ плащане в същия размер.В т.4.28 от договора е предвидено,че ползвателят е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините,където се извършва подпомаганата дейност,или в община съседна на някоя от тях за срок от 5 години след сключване на договора.В т.4.29 е уговорено,че ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години от сключване на договора.Тези задължения са предвидени в чл.29 ал.3 и ал.4 от Наредба № 9 от 3.04.08г.При неизпълнение на задълженията по т.4 .28 и т.4 .29 в договора е предвидено право на фонда да откаже да извърши второ плащане и да изиска връщане на цялата сума по полученото първо плащане заедно със законната лихва.
Прието е по делото,че ответницата е получила сумата 24 446 лв.При кандидатстването й за второ плащане е установено,че същата има постоянен адрес в [населено място],обл.М.,а на 4.06.09г.настоящ адрес в [населено място].Прието е още,че с трудов договор № 82/17.04.11г.,сключен между О.”О.”като работодател и ответницата,считано от 18.04.11.г.е договорено работно време от 8 часа.С допълнително споразумение № 24 от 1.06.11г.към същия договор условията са променени,като работното време е уточнено на 4 часа,като със заповед № 71 от 1.08.11г.,на основание чл.325 т.1 КТ,трудовото правоотношение е прекратено,считано от 1.08.11г.Със заповед № 03-120-РД/194 от 2.10.12г.на Т. Г. е отказано второ плащане по договора с мотиви,че е установено неизпълнение на основание чл.4 .4б”з”,респ.чл.8 ал.1 т.8 вр.с чл.29 ал.3 и ал.4 от Наредба № 9 от 3.04.08г. и договорът е прекратен на основание т.4.7 от същия и чл.33 ал.1 от наредбата и чл.87 ал.2 ЗЗД,а като основание за връщане на полученото първо плащане е посочено т.44б”з” и т.4.7 от договора и чл.33 ал.1 от наредбата.В резултат на реализирано заповедно производство в полза на ДФ”З.”е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 24 446 лв с лихви и разноски.Срещу издадената заповед е постъпило възражение от Т. Г. и в срок ДФ”З.”е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
При тези данни въззивният съд е направил извод,че за ищеца е възникнало правото едностранно да развали договора и да иска връщане на първоначално представената на ответницата сума по него,тъй като същата не е изпълнила задълженията си по т.4.28 и 4.29.Обсъдил е и възражението на ответницата,че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интересите на кредитора,като го е счел за неоснователно,като се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,дадено пред първата инстанция,което е в смисъл,че изпълнението по договора на основание чл.87 ал.4 ЗЗД е 36.99%.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от жалбоподателката въпрос относно наличието или липсата на право на ДФ”З.”да развали едностранно сключения между Ф. и лицето Т. Г. и да иска връщане на първоначално предоставената на бенефициента сума по него,тъй като същият не е изпълнил задълженията си, не е относим към допустимостта на касационното обжалване. Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на спора.В случая въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и е направил извод,че за ищеца е възникнало правото едностранно да развали процесния договор поради неизпълнение от страна на ответницата.Преценката на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението,което e основание за касиране на решението по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК и по втория въпрос,тъй като той също касае преценката на въззивния съд на събраните по делото доказателства и тълкуване волята на страните по договора.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Настъпването на промяна в изискванията,на които е необходимо да отговаря бенефициентът по сключен договор,след сключване на същия, следва ли да се счита за нарушение на договорни задължения,имащо за пряка и непосредствена последица разваляне на договора,ако вследствие на тази промяна в изискванията в правната сфера на кредитора не са настъпили негативни последици. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.В случая е прието,че бенефициентът не е изпълнил задълженията си по т.4.28 и т.4.29,уговорени при сключване на договора и в този смисъл поставения въпрос не е от значение за изхода на спора,тъй като не е обусловил въззивното решение.За пълнота следва да се отбележи,че в постановени по реда на чл.290 ГПК решения/р.112 от 10.09.12г.по т.д.№ 359/11г. на ІІ т.о.; р.120 от 28.07.16г.по т.д.№ 941/15г.на І т.о./ ВКС приема,че ДФ „З.“ има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията, като извършва проверки на място, проверява наличните активи, счетоводната отчетност, документите, техническите носители на информация и техническото оборудване във връзка с одобрената инвестиция, да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. За да одобри или откаже плащането, ДФ „З.“ е длъжен да извърши анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. ДФ „З.“ има задължение да извършва проверки по всяко време на представените документи за отпускане на безвъзмездната финансова помощ, както преди одобрението на бизнес плана и сключването на договора, така и след изплащане на помощта.Установеното неизпълнение следва да бъде отчетено и съобразено при преценка за дължимост на плащането на безвъзмездната помощ ,поради това,че задължението за плащане съществува към момент,към който са налице данни и за осъществяване на фактическия състав за връщане на помощта,съобразно изричната договорка между страните.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с тази практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 19.08.15г., постановено по в.т.дело № 87/15г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.