О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 08.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 910/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V-55 от 19.12.2008 г. по в.гр.д. № 529/08 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 766 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 1906/07 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. Т. А. и Д. П. А. против Г. Н. С., В. П. С. и Н. Г. С. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците С. да преустановяват неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения си апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] причиняващи овлажняване на апартамента, изразяващи се в неизправност на воронката на водосточната тръба между втория и третия етаж, зазидана в изградена преграждаща стена на кухненската тераса на ответниците и неизправност на пода на банята на ответниците, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер 1018 лв. и в отменените части е постановено друго, с която Г. Н. С., В. П. С. и Н. Г. С. са осъдени да преустановят неоснователните си действия , с които пречат на П. Т. А. и Д. П. А. да упражняват правото си на собственост върху жилището им, като премахнат причинителите на водните течове, както и да им заплатят обезщетение за причинените им имуществени вреди – изгнили кухненски шкафчета и двукрилен гардероб, ремонтни работи за подмяна на подовата настилка в спалнята и кухнята с балатум, сваляне на тапети, противоплесенна обработка на стените, варова шпакловка, пластмасова водосточна тръба.
Против въвзивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. М. К. в качеството й на пълномощник на Н. Г. С. /с разпореждане от 25.03.2009 г. касационната жалба от В. П. С. и Г. Н. С. е върната от Бургаския окръжен съд като просрочена/. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че решението на въззивния съд е основано на предположението на вещите лица относно източниците на течове и влага в жилището на ищците, без да се установи и съдът да посочи в какво конкретно се изразяват неоснователните действия на ответниците. Освен това съдът се е произнесъл свръх петитум, като е осъдил жалбоподателите да премахват причинителите на течовете, при това без да ги конкретизира. Счета, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, която е в обратен смисъл. Освен това от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е да се определят единни критерии относно основателността на негаторните искове и исковете за вреди от непозволено увреждане. Позовава се на решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д. № 2746/03 г. на ВКС, ІV г.о., Тълкувателно решение № 31/84 г. на ОСГК на ВС, решение № 316 от 23.04.2008 г. по т.д. № 990/07 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; решение № 15-6 от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1364/92 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1303 от 18.07.2003 г. по гр.д. № 1132/02 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2133 от 08.11.2004 г. по гр.д. № 1746/03 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация П. Т. А. и Д. П. А. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
От многобройните съдебно- технически експертизи, изслушани по делото, безспорно са установени петна от влага в жилището на ищците, което се намира точно под жилището на жалбоподателя. Констатирани са стари петна от влага, изсъхнали към момента на огледа от вещите лица, на тавана на банята; ръждиво петно на тавана на кухнята, до комина; следи от влага в стаята непосредствено до водосточната тръба, която се намира от другата страна на същата фасада. По отношение на петното в стаята вещите лица от тройната съдебно- техническа експертиза, чието заключение въззивният съд е кредитирал, са посочили, че същото може да се дължи на повередена воронка на водосточната тръба или на направения отвор в нея от ответниците, в който първоначално е била заустена тръбата на мивката, изнесена на терасата. Петното на тавана на банята най- вероятно е от третия етаж, но не се сочи конкретно източникът на влагата.
За да уважи частично предявеният негаторен иск въззивният съд е приел, че ответниците са извършили неоснователни действия, с които създават пречки ищците да упражняват пълноценно и спокойно правото си на собственост върху жилището. Според съда тези действия се изразяват в нарушена цялост и некачествено извършена промяна на първоначалното състояние на водосточната тръба чрез зазиждане в стена на терасата. По отношение на банята съдът е посочил, че течът се дължи на неизправност на пода на банята на ответниците, като не може да се установи дали е повреден сифона или плочките.
Първият правен въпрос, който се поставя в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е свързан с предмета на иска по чл. 109 ЗС и касае задължението на съда да посочи в какво конкретно се изразява неоснователното действие, извършено от ответника, с което се пречи или ограничава упражняването на правото на собственост на ищеца. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените от касатора решения, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението да касационно обжалване по него.
В решение № 1303 от 18.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 1132/02 г. е прието, че собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото му на собственост и с какво ограничава, смущава или пречи на допустимото му пълноценно използуване. В решение № 2133 от 08.11.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1746/03 г. пък е посочено, че без да се конкретизират действията, които ответникът следва да извърши, решението, с което се уважава негаторен иск по чл. 109 ЗС за прекратяване на неоснователните действия и за възстановяване на състоянието в имота преди извършването им, е неизпълнимо.
Постановеното от въззивния съд решение е съобразено с тази практика. В мотивите съдът подробно е обсъдил констатираните повреди в имота на ищците, извършените от ответниците ремонтни дейности в собственото им жилище и причинната връзка между тях, а в диспозитива на решението е посочено в какво се изразяват неоснователните действия, които ответниците следва да преустановят, като премахнат причинителите на водните течове.
По отношение на иска по чл. 45 ЗЗД в изложението към касационната жалба не е формулиран конкретен правен въпрос. Твърдението е, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като неоснователността на иска по чл. 109 ЗС налага и отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, поради липса на един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – неоснователно действие или бездействие. За да обоснове противоречие с практиката на ВКС касаторът се позовава на решение № 316 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 990/07 г. на ВКС, ТК, ІІ о., но не сочи в какво се изразява това противоречие.
Не е поставен и конкретен процесуалноправен въпрос, за който касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По този пункт от изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са наведени доводи, че вещите лица от назначената пред въззивнатата инстанция разширена съдебно – техническа експертиза, не установили категорично причината за влагата в апартамента на ищците, а други доказателства ищците не са ангажирали. По съществото си това е оплакване за необоснованост на въззивното решение, което не се обхваща от предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК за противоречие с практиката на ВКС или противоречива практика на съдилищата. За да се обоснове допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение, не е достатъчно оплакването за неговата необоснованост, а е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, което да налага разрешаването му от ВКС с оглед еднаквото му решаване от съдилищата.
Не са налице предпоставките и на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване за да се определят единни критерии относно основателността на негаторните искове и исковете за непозволено увреждане. По тези искове има формирана изобилна практика, с която е изяснен техния характер, подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест между страните и пр. Хипотезите в съдебната практика са много и разнообразни, както от гледна точка на фактите, така и на процесуалното поведение на страните и събраните по всяко дело доказателства, поради което не е възможно да бъдат установени отнапред някакви общи критерии за уважаването им. Кога искът е доказан и следва да бъде уважен, е въпрос на доказване по всяко дело.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-55 от 19.12.2008 г. по в.гр.д. № 529/08 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: