О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
Гр.С., 09.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: И.П.
М.Р.
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1846 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.5624/1.11.16 по г.д.№.338/16 на Окръжен съд Благоевград – с което е потвърдено реш.№.9959/15.12.15 по г.д.№.643/15 на РС Благоевград за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.270 ГПК за прогласяване на нищожност на реш.№.608/ 1.01.14 по г.д.№.334/14 на Софийски апелативен съд, 8с.
Ответните страни Р. Ч. и Г. Ч. оспорват жалбата; претендират разноски. Останалите страни не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваното решение не страда от пороци, които довят до нищожност. Посочил е, че нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидно решение – т.е. при постановяването на което е налице несъответствие с такива императивни норми, които се отнасят до условията за неговата действителност като правораздавателен акт, годен да породи правни последици. Отразил е, че изискванията за постановяване на валидно решение се свеждат до това да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, да изразява волята на съда и да е разбираемо, да е постановено в писмена форма и да е подписано от членовете на съда; ако решението не отговаря на тези изисквания, то е нищожно. В. съд е приел, че в случая решението, чиято нищожност се претендира, е подписано от съдебния състав. Същевременно същият е изложил собствена фактическа обстановка и въз основа на нея мотиви от правна страна относно правилността на атакуваните решения. Намерил е възражението, че решението на САС е неразбираемо, за неоснователно. Посочил е, че това основание е налице, когато волята на съда не може да бъде абсолютно извлечена; че мотивите не са част от елементите на решението по смисъла, вложен в чл.236 ГПК /предметът на решението се съдържа не в мотивите, а в диспозитива му – в който се излага безмотивно, в лаконичен изказ, отговора по предявения иск/; че в случая в решението, чиято нищожност се претендира, е налице яснота и прецизност на диспозитива /ясно е посочено, че решение на ОС Кюстендил в една част се отменя-като се потвърждава постановление за разпределение на ЧСИ – а в останалата част се потвърждава, както се потвърждава и допълнително решение по казуса/ и не се касае за случай, в който волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Съдът е намерил за неоснователно и възражението, че решението е нищожно, тъй като му липсват мотиви. Посочил е, че липсата на мотиви води до неправилност, а не до нищожност; въпросите, свързани с преценката на мотивите, са относими за преценка нищожността на съдебен акт единствено в хипотеза на наведено основание нищожност на съдебно решение поради абсолютна неразбираемост – какъвто не е разглеждания случай; извън тази хипотеза извършването на такава преценка на мотивите на влязло в сила решение е недопустимо, тъй като би представлявало проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт. На последно място е посочено, че хипотеза на нищожност е налице и когато при нищожно първоинстанционно решение въззивният съд не е прогласил нищожността, а го е оставил в сила или отменил и решил делото по същество – но в случая решението на САС не е постановено при такива обстоятелства.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.1-№.3/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.4-№.5/:
1. „Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет по делото, да обсъди всички наведени от [фирма] в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е бил Окръжен съд Благоевград да обсъди защитната теза /доводи, възражения и оплаквания/ на [фирма] при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?” /реш.№.36/24.03.14 по г.д.№.2366/13, ІІ ТО, реш.№.34/26.02.15 по г.д. №.6256/14, ІІ ГО, реш.№.13/2.02.16 по г.д.№.4287/15, ІV ГО, реш.№.12/ 16.02.16 по г.д.№.2184/15, ІІІ ГО, реш.№.4/18.02.16 по г.д.№.3322/15, ІІ ГО, реш.№.157/8.11.11 по т.д.№.823/10, ІІ ГО/;
2. „Валидно ли е решение, в което мотивите са неясни, неконкретни, несъдържателни до степен на пълна неразбираемост, а изводите почиват на неточно /погрешно и непълно/ възприети факти?” /реш.№.124/30.10.15 по г.д.№.191/15, ІІ ГО, реш.№.271/15.06.11 по г.д.№.985/10, І ГО, реш.№.270/ 29.10.13 по г.д.№.3304/13, І ГО, реш.№.363/21.10.15 по г.д.№.3154/15, ІV ГО, реш.№.35/24.02.15 по г.д.№.5675/14, І ГО/;
3.”Пълната липса на мотиви в реш.№.608/1.04.14 по въззивно г.д.№.334/14 на САС по частна жалба с вх.№.6889/21.10.13, подадена от [фирма] срещу допълнително решение №.330/27.09.13г. опорочава ли съдебния акт до степен на неговата нищожност или води до извод за непълнота на мотивите, което е основание за неправилност? Разбираем ли е съдебен акт, в който съдът не е дал отговор на нито един от доводите, възраженията и оплакванията, въведени от [фирма] с частна жалба вх.№.6689/21.10.13, нито е анализирал фактическата обстановка във връзка с тях? Пълната липса на мотиви в съдебен акт, с който САС се е произнесъл по три частни жалби, касателно една от тези частни жалби, до какъв порок на съдебното решение води – нищожност или неправилност? О. в решения №.355/3.10.12 по г.д.№.35/ 12, І ГО, №.327/25.03.91 по г.д.№.657/90, І ГО на ВС, реш. от 15.12.04 по г.д.№.2201/03, ІV ГО, реш.№.109/97, І ГО на ВКС, реш.№.1553/ 12.11.01 по г.д.№.2554/00, ІV ГО, реш.№.1152/23.04.68 по г.д.№.708/68, ІІ ГО на ВКС, реш.№.601/8.11.05, съдебна практика, в която се приема, че липсата на мотиви относно релевантен въпрос, не води до нищожност на съдебното решение, приложима ли е в хипотеза, че в реш.№.608 от 1.04.14 по въззивно частно гр. дело №.334 от 2014 на САС не се съдържат каквито и да било мотиви по частна жалба с вх.№.6889/21.10.13, подадена от [фирма]?”
4. „Какъв е порокът на съдебно решение, постановено от състав, формиран от двама старши наказателни съдии и един командирован граждански съдия, по спор, който трябва да бъде разгледан от граждански съд-нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение?”
5. „Следва ли съдът в производство по чл.270 ал.2 ГПК да обсъди фактическата обстановка, предмет на делото, приключило с решението, прогласяването на чиято нищожност се иска, за да извърши преценка за основателността на иска?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. От една страна въпросът не е общ и абстрактен – какъвто изисква чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по случая – доколкото изрично включва преценка във връзка с наведени доводи, възражения и защитна теза на конкретна страна по делото – [фирма]. От друга страна, дори да се приеме, че се касае за общия въпрос относно задължението на въззивния съд при решаване на спора да обсъди всички доводи и възражения на страните, респективно защитната им теза, то във връзка със същия не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС. В нея /в това число цитираната, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.411/27.10.11 по г.д.№.1857/10, ІV ГО, реш.№.10/1.02.12 по г.д.№.130/11, I ГО/ безспорно се приема, че въззивният съд е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, които имат значение за решението по делото. В случая това е направено от Окръжен съд Благоевград. Той е обсъдил релевираните във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост /вкл. че неправилно е прието, че волята на САС и даденото от него разрешение на спорните въпроси са ясно изразени и е налице ясен диспозитив, че е недопустимо да няма мотиви по една от жалбите, с които е бил сезиран съдът, и същевременно да е налице неясен диспозитив за отхвърлянето й, респективно последиците от липса или погрешност на мотиви/. В. съд е намерил доводите и възраженията за неоснователни, като подробно е изяснил в кои хипотези може да се говори за нищожност и в кои за неправилност на решението, респективно кои негови пороци водят до недействителност или неправилност на постановения акт; изложил е и съображения защо намира, че атакуваното решение не е неразбираемо и защо евентуалната липса на мотиви не води до неговата нищожност. Същевременно, в рамките на предявен иск по чл.270 ал.2 ГПК съдът не може да извършва проверка за правилност на атакуван съдебен акт, по отношение на който инстанционният контрол е изчерпан, или който, съгласно закона, е необжалваем. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос съдържа условие, което не е било приемано за установено от въззивната инстанция. Съдът не е приемал, че атакуваното решение е с неясни мотиви, неконкретни, несъдържателни до степен на пълна неразбираемост, а изводите му почиват на неточно /погрешно и непълно/ възприети факти. Напротив, изрично е посочил, че в случая не се касае за абсолютна неразбираемост на акта, а извън тази хипотеза извършването на такава преценка на мотивите на влязло в сила решение е недопустимо, тъй като би представлявало проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното не се касае за хипотеза, която би могла да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият въпрос не съставлява правен въпрос с оглед разясненията, дадени с т.1 ТР 1/№90 на ОСГТК на ВКС. Той не е общ и абстрактер, а конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото, като отговорът му следва да бъде даден с акта по същество – решението. Поради това и не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос се поставя в контекст на твърдения, че въззивното решение е нищожно, доколкото е постановено от състав двама наказателни съдии и един командирован районен съдия. Въпросът за състава на съда, разглеждащ въззивната жалба, не е бил поставян за обсъждане, не е искан отвод и въззивният съд не е излагал мотиви в тази връзка. От друга страна, предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените оплаквания за нищожност, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Участието на двама наказателни съдии и командирован районен граждански съдия в състав, разглеждащ гражданско дело /до която хипотеза се е стигнало предвид отвода на всички граждански съдии в ОС Благоевград/, не представлява основание за нищожност на един съдебен акт, а евентуално би довело до отмяната му поради неправилност/съществено нарушение на съдопроиз водствените правила /опр.№.349/15.06.17 по г.д.№.5455/16, І ГО/. От друга страна, не се касае и до твърдяната абсолютна неразбираемост на акта, тъй като волята на съда е ясно изразена както в мотивите, така и в диспозитива на решението, които не си противоречат.
Петият въпрос също не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция, тя не го е обсъждала и не е излагала мотиви по него. Само за пълнота следва да се посочи, че в практиката няма спор кои пороци водят до нищожност на съдебно решение, респективно, че неговата евентуална неправилност не го прави нищожно – поради което и при преценка за валидност съдът трябва да изследва само наличието на тези пороци – не и да проверява правилността му.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответните страни Р. А. Ч. и Г. С. Ч. се дължат направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер съответно на 700лв. и 1000лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.5624/1.11.16 по г.д.№.338/16 на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма] да плати на Р. А. Ч. 700лв. /седемстотин лева/ и на Г. С. Ч. 1000лв. /хиляда лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: