О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 88/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. И. С. от [населено място] е подал касационна жалба против решение по гр. д. № 166/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил, приложил изложение относно допустимостта на касационно обжалване и решение на състав на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна и недопустима поради липса на основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският районен съд, с решение по гр. д. № 827/2011 г. е осъдил П. С. да заплати на [фирма] сумата 15 526 лв., представляваща стойността на унищожен от С. на 9. 05. 2009 г. на главен път ІІ-62 в участъка между [населено място] чифлик и [населено място], мотоциклет марка „Х. Д.”, със законната лихва от 09. 05. 2009 г. до окончателното й изплащане. Решението е потвърдено от Кюстендилският окръжен съд с въззивно решение от 04. 07. 2012 г. по гр. д. № 166/2012 г.. Окръжният съд е приел за установено, че ответникът по иска С. е извършил противоправно деяние – нарушение на правилата за движение по пътищата и предизвикал пътно-транспортно произшествие, което е установено с влязло в сила споразумение по нохд № 130/2010 г. на Радомирския районен съд, при което деяние е причинено унищожаване на мотоциклета, собственост на дружеството – ищец по делото. Размерът на вредите е определен на база заключение на вещо лице.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като са изложени конкретни съображения.
Несъстоятелно е искането по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че въззивният съд в нарушение на задължителната практика на ВКС – т. 19 от ТР № 1/04. 01. 2001 г. ОСГК ВКС, не се е произнесъл като не е изложил свои мотиви по въпроса за допустимостта на предявения иск с оглед направеното от С. възражение, че ищецът е легитимиран да предяви иск срещу застрахователя на ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. На стр. 4 от въззивното решение / стр. 29 от досието на гр. д. № 166/12 г. /, абзац трети, се съдържат подробно изложени мотиви на съда по въпроса за допустимостта на предявения иск с оглед потенциалната възможност на увредения да претендира обезщетение от застрахователя.
Неоснователно е искането по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, като е приел, че при определяне размера на обезщетението не е обвързан от Методиката към Наредба № 24/2006 г. на Комисията за финансов надзор. Жалбоподателят се позовава на приложеното решение по търговско дело № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.. Решението касае друга фактическа хипотеза – начин на определяне на обезщетение по чл. 226 КЗ, която е неотносима към настоящото дело.
Неоснователно е искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – наличие на въпроси, разрешаването на които ще има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят сочи като въпрос дали разпоредбата на чл. 300 ГПК се прилага и по отношение на трето лице, което не е участвало в наказателното производство. По този въпрос първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли, защото не е включен в предмета на спора. В отговора към исковата молба вх. № 14835/16. 05. 2011 г. /л. 29 от досието на гр. д. № 827/2011 г./ С. не е не е направил възражения, че е причинил увреждането на мотоциклета при ПТП, причинено по негова вина, а е оспорил допустимостта на иска срещу него, вместо срещу застрахователя, и размера на иска, с оглед размера на увреждането. Същите доводите и възражения са направени във въззивната жалба на С. вх. № 4710/13. 02. 22012 г.. При спазване на преклузията по чл. 146, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд и преклузията по чл. 266 и 269 ГПК от въззивния съд, въпросът не е бел обект на разрешаване от същия съд. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване може да се иска и допуска само по въпрос, който е разрешен в обжалваното въззивно решение, като е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04. 07. 2012 г. по гр. д. № 166/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по жалбата на П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: