О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1078 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез юрисконсулт К. Д. , с вх.№ 10248/26.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 24.10.2012 г., срещу решение №1531 от 05.09.2012 г. по т.д.№958/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 19.12.2011 г. по гр.д.№107/2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което е уважен предявеният от СИМ”О., ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1,предл първо ЗЗД за сумата 34 169.80 лв., с която е извършена корекция на сметките му за доставена и ползвана електрическа енергия за периода м.август 2008 г. –м.март 2010 г., съгласно констативен протокол №3002912/17.03.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въззивният съд е възприел изводите на Окръжния съд [населено място], че изплатената от ищеца сума е извършено при начална липса на основание: не са налице предпоставките на чл.25, ал.1 и ал.2 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителни мрежи на „Ч. Р. България”, тъй като те визират корегиране на количеството измерена електрическа енергия в случай на неточно измерване, р.п. при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване/СТИ/, а в случая извършената корекция се дължи на „грешно- неправилно изчисляване”. Софийският апелативен съд се е позовал и на неприложимостта на чл.17 от ОУ, която визира правата на потребителите, вкл. и това по т.5- при съмнения за неточно измерване на използваното количество енергия, потребителят има право да поиска проверка и експертиза на СТИ, с цел предпазване от ощетяване на потребителя, а не и на електроразпределителното предприятие. С оглед препратката към мотивите на окръжния съд/чл.272 ГПК/, Софийският апелативен съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, направени съгласно задължителната практика на ВКС, че извършената промяна в сметките на потребителя-ищец за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергията е лишена от законово основание.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Навежда доводи за установено по делото неправилно отчитане на употребената от ищеца електрическа енергия. В резултат на неправилното й изчисляване/ използван множител 1, вместо реалният множител 60/, изразходваната електрическа енергия е отчитана 60 пъти по-малко. Позовава се на правната сила на ОУ, които са одобрени от ДЕКЕВР, които наред със задълженията на продавача, регламентират и правото му да съставя констативен протокол за извършената проверка и да уведомява потребителя за дължимите суми. Формулира следните правни въпроси: 1.”Има ли енергийното дружество потестативно право за извършване на корекция на сметки за ел.енергия?”; 2.” За правната уредба, правната същност и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извършва корекция на сметките на потребителя, пораждащ задължение на потребителя на електроенергия да заплащане на корегираните сметки, изготвени по реда на ОУ”; 3. „Следва ли съдилищата автоматично, без оглед на фактическата обстановка, установено по конкретното дело, да се позовават на задължителната практика на ВКС”, при наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността й.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касатора като значими правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Такива са въпросите, залегнали в предмета на спора и обусловили конкретните правни изводи на решаващия съд. Общо зададените питания на касатора за потестативното право на енергийното дружество да извършва корекции на сметките за електрическа енергия, без да са свързани с конкретните правни изводи на съда за правото на такава корекция само в хипотезите на чл.25, ал.1 и ал.2 от ОУ, не са от значение за изхода на конкретното дело. Същото се отнася и до общотеоретичния въпрос за правната същност, правната уредба и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извършва корекция на сметките на потребителя. Самият касатор в отговора си по чл.131 ГПК е посочил, че изразходваната ел.енергия не е заплатена изцяло, поради неправилното й отчитане, който факт е и възприет от двете съдебни инстанции, но не е съобразен от [фирма] при общо формулираните от него правни въпроси, особено във връзка с приложението на чл.25, ал.1 и 2 от ОУ за правото на електроразпределителните дружества да корегират количествата измервана електрическа енергия в случаи на неточно измерване и/или неизмерване.
Чрез преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК анализи на сделките, сключени по реда на чл.91, ал.2 ЗЕ, както и разширителното тълкуване на нормите на чл.25 от ОУ, касаторът фактически изразява несъгласие с направените от двете съдебни инстанции правни изводи, като по този начин допуска смесване на основанията за касационно обжалване, тези по чл.281,т.3 ГПК , с основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация-чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Самият касатор подържа, че приложената от него съдебна практика е в противоречие със задължителната такава, формулирана в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Тези съдебни решения не следва да се обсъжда, защото даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, е задължителна за съдилищата. Съгласно т.2 на ТР 1-2010-ОСГТК , когато в обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, това противоречие само по себе си е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Именно с оглед даденото разрешение на съществуващото противоречие със задължителната практика на ВКС, е изключено и наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При това касаторът не излага съображения за нуждата от конкретното й преосмисляне, а задава въпроси за задължителни й характер, отговорът на които се съдържа в т.2 от посоченото по-горе ТР 1-2010 –ОСГТК.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1531 от 05.09.2012 г. по т.д.№958/2012 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 19.12.2011 г. по гр.д.№107/2011 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: