О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София 18.11.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1615/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, подадена от процесуалния представител юрисконсулт Р. П., против въззивно решение № 12/08.01.2019 г. по в.гр.д. № 596/2018 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 374 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 2243/2017 г. на Русенски районен съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на Хасрет Юстойл, лично и като майка и законен представител на Равза Юстойл и Султан Юстойл, всички те граждани на Република Турция, сумите от по 10 000 лв., частично предявени от общи размери съответно на 80 000 лв. за първата от тях и на по 56 000 лв. за двете малолетни деца, представлващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния наследодател Сейфетин Юстойл, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г.
Обжалваното въззивно решение е постановено по предявен от Хасрет Юстойл, Равза Юстойл и Султан Юстойл против Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техният наследодател Сейфетин Юстойл. С първоинстанционното решение исковете са уважени за сумите от по 10 000 лв., частично предявени. Подадена е била въззивна жалба от ответника. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че районът на км 24 в посока от [населено място] към [населено място] (около [населено място], област Русе) от път І-2 е част от републиканската пътна мрежа, която Агенция „Пътна инфраструктура“ има нормативно задължение да управлява, като осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства относно състоянието на пътя и пътната настилка в деня и към момента на произшествието, въззивният съд е приел за доказани твърденията на ищците по делото, че длъжностни лица в АПИ не са изпълнили задълженията си по поддържане на пътната инфраструктура, по-конкретно участъка от път І-2 Русе-Разград в района на катастрофата, в състояние, което да не създава предпоставки за ПТП, като са допуснали пътят да е заледен и с дупки. По отношение на възраженията на ответника, изложени във въззивната жалба, въззивният съд е приел, че същите са недоказани. За да стигне до този извод е обсъдил представените от АПИ доказателства, в това число и касаещите извършеното в деня на процесното ПТП опесъчаване между 5 и 6 ч. сутринта.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че е налице съпричиняване от страна на Сейфетин Юстойл, определено от него на 20%, като е отбелязал, че основната причина за ПТП е лошото състояние на пътя и липсата на обработка за предотвратяване на заледявания.
С тези мотиви Окръжен съд – Русе е обосновал наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за вреди.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че при решаване на делото въззивният съд не се е съобразил с материалния закон и е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото. Настъпилото ПТП било по вина изцяло на водача. Също така определеният размер на обезщетението бил прекомерно завишен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и поставя следните въпроси: „Следва ли съдът да приеме за доказан механизъм на ПТП, само въз основа на автотехническа експертиза, съдържаща теоретични предположения и непритежаваща материална доказателствена сила и свидетелски показания на лица, намиращи се в роднински, приятелски и колегиални взаимоотношения с пострадалия водач?“; „Следва ли съдът при постановяване на решението си в мотивите си да извърши пълен анализ на приетите и неоспорени по делото доказателства и факти?“
В срока за отговор на касационната жалба такъв е подаден от ищците по делото. Считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество смятат жалбата за неоснователна. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 12/08.01.2019 г. по в.гр.д. № 596/2018 г. на Русенски окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.
В настоящия случай касаторът е посочил, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението не е посочена конкретна практика на ВКС, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. В касационната жалба са формулирани твърдения, необосновани допълнително от жалбоподателя, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.- по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.
Видно от формулировката на първия въпрос, той е от значение за възприетата от съда фактическа обстановка и кредитираните от него доказателства, т.е. за обосноваността на съдебното решение. Така поставен въпросът е от значение единствено за правилността на решението и може да бъде ценен само като релевирано от касатора касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно той не съставлява общо основание за допускане на касация, с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на втория въпрос може да се приеме, че съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче никоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не се констатира противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос – въззивният съд е изложил собствени мотиви кои доказателства кредитира и кои – не, в съответствие с константната практика на ВКС (например решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 331/19.05.2010 г. на ІV г.о., по гр.д. № 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ІV г.о.) Обосноваността на крайните му изводи с оглед фактическата обстановка, приета за установена по делото на базата на кредитираните от съда доказателства, не може да бъде проверявана в рамките на настоящето производство по чл. 288 ГПК. В тази фаза на процеса ВКС се произнася единствено по наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на ответниците по касация се дължат направените от тях съдебно-деловодни разноски. Въпреки че такива са поискани, не са представени никакви доказателства относно техния размер и реалното им извършване, с оглед на което разноски не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12/08.01.2019 г. по в.гр.д. № 596/2018 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.