4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3749/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. Тагалешев и Надежда И. Тагалешева и двамата от [населено място] против решение №483 от 21.07.2014 г. по т.д. № 425/2014 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи по същество – за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират се разноски и се представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като са заявили, че същественият в случая въпрос бил: „ Представлява ли неточно и недобросъвестно изпълнение на задълженията на изпълнителя на предварителен договор за замяна и построяване на недвижим имот, съобразно изискванията на закона и в отклонение от изискванията на чл.63, ал.1 ЗЗД по причини за които изпълнителят отговаря и съставлява ли неизпълнение на договора и пораждане за изправната страна на правото да развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД извършването на допълнителни СМР от изпълнителя, несъгласувани и нежелани от възложителя…”Страната е допълнила тези въпроси с оплакванията си за неправилност на фактическите изводи на съда, като ги е свързала с установеното по отношение на изграждане на газова инсталация в сградата, която същите възприемат като допълнителните монтажни работи несъгласувани и нежелани от тях. Тези оплаквания са третирани като един поставен въпрос като е сочено, че същият е разрешен от решаващият състав в противоречие с решение № 231 от 13.02.2013г. по т.д. №1268/11г. на ВКС. Възпроизведена е част от мотивите на съдебния акт. Направен е извод, че противоречието се състои в това, че въззивният съд не е обсъдил възраженията и съображенията на ответниците по спора, относно неточното и добросъвестно изпълнение на ищеца.Подробно са развити оплакванията за неправилност на изводите на съда в същата насока. Касаторите са посочили и възпроизвели и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като са формулирали по това основание следните въпроси – „ Кое се явява съществено съдържание на процесното правоотношение – предварителния договор за замяна и построяване на недвижим имот”. 2/ ” Представлява ли виновно неизпълнение на предварителния договор за замяна и построяване на недвижим имот, в значителна част с оглед интереса на кредитора и явяващо се основание за развалянето му по реда на чл.87от ЗЗД на извършване на допълнителни СМР несъгласувани и нежелани от възложителя..”, а като трети въпрос е възпроизведен въпроса поставен във връзка с изложението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Страната по тези въпроси е изложила пространно оплакванията си за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея, като довода засягащ основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е лаконичен и съставлява единствено твърдението, че предвид липсата на „достатъчна практика” по правните норми чл.87 ЗЗД вр. чл.63, ал.1 ЗЗДвр. чл.19 ЗЗД разрешаването на настоящият случай би допринесло за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са фактически и поставени извън контекста на правните изводи на въззивният съд, който за да уважи иска и по доводите обусловили оплакванията на касаторите/ съдържащи се като оплаквания и в поставените фактически въпроси/ е приел, че договора за газификация на обекта е сключен от възложителя, съгл. забележка към строителното разрешение на 11.05.2012г., т.е. преди сключения между страните предварителен договор на 23.05.2012г. В тази връзка е направен извод, че е неоснователно твърдението на ответниците по спора, че са заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2 ЗУТ, защото към датата на подаване на одобрението по чл. 154, ал.5 ЗУТ, същите не са имали никакви права, поради което към момента на одобреното изменение на инвестиционния проект в сградата не се изисквало съгласие от тяхна страна. Следователно, с оглед така приетото поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като, освен че са фактически се основават на твърдения на касаторите, изведени изцяло от защитната им теза, а не на решаващите правни изводи на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК също така изцяло свързано с оплакванията й за неправилност на решението, като е поддържала противоречие с решение № 231 от 13.02.2013г. по т.д. №1268/11г. на ВКС. С цитираното решение, обаче са разрешени не поставените от касатора фактически въпроси, а въпросът обвързано ли е възникването и упражняването на право на разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 или 2 ЗЗД с настъпване на негативни последици за кредитора от неизпълнението. В случая въззивният съд е приел, че ответниците по иска с изявлението си не са развалили договора, тъй като не са се осъществили предпоставките по чл.87, ал.1 ЗЗД, с оглед установените и безспорни факти,неоспорени и от касаторите, че строителството е извършено в договорения срок- 23.10.2012г.тъй като протокол обр. 15 е издаден на 20.10.2013г. Удостоверението, което е следвало да бъде издадено в срока за въвеждане сградата в експлоатация е издадено на 15.12.2012г. – с 23 дни закъснение като в същия този период на 30.10.2012г. е подадена и нотариалната покана от Тагалишев до ищеца за разваляне на договора, поради неизпълнение на строителството в срок без да бъде даден срок по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД, а в поканата не са вписани възражения относно виновно неизпълнение на поетите от противната страна по договора задължения, въведени впоследствие в процеса. Прието е също така като установен по делото факт, че на 14.11. 2012г. дружеството строител е поканило ответниците да сключат окончателния договор. Или спрямо тези решаващи мотиви на състава липсва отклонение от цитираната задължителна практика, както и обосноваваното с твърденията на страната противоречие установяващо основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната е поставила няколко въпроси свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед очертаната със задължителна практика дефинитивност на общото основание те нямат посочената характеристика, тъй като са фактически и не са обвързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Дори, обаче от поставените въпроси да може да бъде изведен релевантен, то касаторите не излагат и относими доводи обосноваващи допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано в тази връзка, изисква обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на ирелевантни въпроси, които изобщо не са били поставяни в производството по начина, по който са интерпретирани от страната. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на конкретен извод на съда, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното от касаторите не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2400лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №483 от 21.07.2014 г. по т.д. № 425/2014 г. на Пловдивски апелативен съд .
ОСЪЖДА И. Г. Тагалешев и Надежда И. Тагалешева и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма]- [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: