ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 776
София, 06 . юли 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 252 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 13.07.2009 г. по гр.д. № 586/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 29.09.2007 г. по гр.д. № 11892/2005, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Г. Х. П., представляван от адв. Б от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на извършени нарушения на трудовата дисциплина за дължимостта на трудовото възнаграждение, които се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата С. С. М. , представляван от адв. К от САК прави отвод за недопустимост на касационната жалба поради просрочие и евентуално я оспорва, като счита, че повдигнатият материално правен въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като ищецът не се е явявал на работа в нарушение на законни разпореждания на работодателя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като ефимерий в С. гробищен храм “У”. Поради допускането на грешки при богослужението е назначена проверка на клирическата му подготовка чрез отслужването на две литургии – вечерня на 10.06. и утреня на 11.06.2003 г. в храма “С”. При отслужването вечернята ищецът е показал, че няма почти никаква клирическа подготовка като духовник и не се е явил на утренята, поради което с решение на Е. съвет от 13.08.2003 г. е задължен да проведе 40-дневен богослужебен стаж в харама “С”. Ищецът не се е явил на стажа нито на работното си място в храм “У”, поради което през процесния период от месец септември 2003 до месец декември 2005 г. не му се дължи трудово възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос има значение за решението по делото. Той обаче не се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Върховния касационен съд по 2843/2003, в което е прието, че на работника се дължи в пълен размер трудово възнаграждение, ако се е явил на работа в предприятието и е изявил готовност да работи, но не по негова вина работодателят не е използвал работната му сила. Извършването на други нарушения на трудовата дисциплина няма отношение към дължимостта на трудовото възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 13.07.2009 г. по гр.д. № 586/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.