О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 08.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.09.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 493 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”М” А. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 178 от 29.12.2008 год., постановено по гр.д. № 1095/ 2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 22.11.2006 год., по т.д. № 141/2005 год. и е осъден касатора на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на ТД ”Н” А. , гр. С. сумата 29 800 евро, представляваща възнаграждение по договор за изработка от 09.12.2002 год. и 3 736.35 лв. разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените процесуални правила, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че доколкото в процесния договор за изработка е ясно очертана и целта на същия, т.е предназначението на възложения трудов резултат, то необосновано въззивната инстанция не е отчела безполезността на същия от закъснялата близо половин година престация на изпълнителя на І-я етап от резултата на разработената конкретна работна програма, поради което незаконосъобразно е приел наличието на надлежно осъществено приемане от страна на възложителя, обуславящо и задължение за заплащане на договореното възнаграждение.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по обусловилите изхода на делото въпроси на материалното право, а именно-„ за възможността при обективно настъпила промяна в обстоятелствата, договореният с договор за изработка срок на изпълнение да бъде приравнен по своето правно значение с този характеризиращ „фикс сделките” и да намери приложение законовото правило на чл.87, ал.2 ЗЗД, както и за формата на волеизявление на изправната страна при едностранно разваляне на сключен договор за изработка” в противоречие с трайната практика на ВКС, като същевременно този въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Според касатора соченото от него несъответствие, попадащо в обсега на установеното с чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за селектиране на касационните жалби и обективирано в решение № 1168/2007 год. на ВКС, ТК и решение № 711/2006 год. по т.д. № 430/2006 год. на ВКС,ТК е достатъчно, за да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287 ГПК е възразила по релевираните основания за допускане на касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави в сила решението на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 266, ал.1ЗЗД до размера на присъдената сума въззивният съд е счел, че макар и ищецът да е изпълнил със забава задължението си по сключения между страните на 09.12.2002 год. договор за извършване на изследователски и проучвателни работи в лабораторни и промишлени условия за изпълнение на задачата „Анализ на технологията на преработваните медни руди в ОФ ”Б”- Република Македония с цел разработване и внедряване на решения за повишаване производителността на токовите мелници и извличане на злато в концентрата”, то приемането на изготвените отчети по първия етап от работната програма, съобразно Приложение № 1 към договора без изрични възражения от възложителя до момента на предявяване на иска има за своя правна последици плащане на договореното възнаграждение от последния – арг. от чл.264, ал.3 ЗЗД.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото самото естество на дължимата престация в случая изключва възприемането и като изпълнима само в определеното в договора за изработка и Приложение № 1 към него, време, а и в клаузите на същия липсва уговорка между съконтрахентите в тази насока, то забавеното изпълнение на ищеца, в качеството му на изпълнител само по себе си не би могло, при отсъствието на ангажирани по делото доказателства за безполезността на изработеното, да бъде приравнено на пълно неизпълнение, обуславящо правото на кредитора на едностранно разваляне на договор при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД и допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се явява договорената неустойка за забава, обективирана в т.6.1 от сключената изработка.
Следователно преценени съжденията на въззивната инстанция обосновават правен извод, че така формулираните от касатора материалноправни въпроси, свързани всъщност с възможността при настъпила обективна промяна в обстоятелствата договорът за изработка да бъде възприет за „фикс сделка” и забавената престация на изпълнителя – приравнена на пълно неизпълнение, обуславящо едностранното му разваляне му при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД, както и за формата на упражняване на това субективно потестативно право” са относими към същността на възникналия между страните правен спор, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно, обаче, е позоваването на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Безспорна и трайно установена е практиката на ВКС, констатация направена и от самия касатора, както по въпроса за правото на изправния кредитор едностранно да развали сключения двустранен договор за изработка, без да дава срок за изпълнение на длъжника, ако при забава на последния изпълнението е станало безполезно за него, така и за формата, в която волеизявлението по чл.87, ал.2 ЗЗД следва да бъде материализирано и самото цитирано решение на ВКС, ТК по т.д. № 518/ 2006 год. се явява в потвърждение на изразеното разбиране .
Обстоятелството, че при обосноваване на изградения, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, краен правен извод за отсъствие на предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД и приравняване на договорения между съконтрахентите срок за изпълнение на възложената изработка с този, характеризиращ „фикс сделките”, въззивният съд допълнително се е аргументирал и със съществуващата в договора неустоечна клауза не обуславя разбирането, че в обжалвания съдебен акт субективното потестативно право на изправния кредитор едностранно да развали сключения договор за изработка е противопоставено като алтернатива на правото му на обезщетение при длъжниково неизпълнение и твърденията на касатора в противна насока са лишени от основание.
Що се касае до правилността на конкретната преценка на фактите по делото, въз основа на която Софийски апелативен съд е отрекъл предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, то доколкото същата е относима единствено към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, тя е правно ирелевантна за допустимостта на касационното обжалване, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на приложеното решение № 711 по т.д. № 430/2006 год. на ВКС, ТК. В същото липсва произнасяне от страна на решаващия съд по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, поради което твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК обективно не би могло да бъде създадено със същото.
Не следва да бъде споделен и доводът на жалбоподателя, че изясняването на посочените материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Освен, че визираното основание за селектиране на касационната жалба е аргументирано единствено с житейски, а не правни съображения, то обстоятелството, че по отношение на тези въпроси, вкл. за условията, при които забавата на длъжника може да бъде приравнена на пълно неизпълнение е установена трайно непротиворечива съдебна практика и не съществува спор в правната доктрина, изключва наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което независимо от изхода на делото, не следва да и бъдат присъдени такива.
Водим от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 178 от 29.12.2008 год., по гр.д. № 1095/ 2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: