О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3614 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЕТ В. П. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Л.- В. П.”, [населено място] против разпореждане на Пловдивския апелативен съд от 30.10.2014 год., с което е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение на същия съд № 617 от 27. 10.2014 год., по в.т.д. № 1065/2014 год., в частта относно присъдените му с него деловодни разноски в размер на 2 195.00 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.404, т.1 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна [фирма], гр. София в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ, съгласно чл.407, ал.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да постанови обжалваното разпореждане решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по отговорността за деловодните разноски за въззивното производство въззивното решение има характер на определение, което не е влязло в сила и следователно чл.404, т.1 ГПК по отношение на същата е неприложим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежи само невлязлото в сила осъдително въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по същество на спора. В този см. правото на принудително изпълнение не се разпростира по отношение на присъдените със същия въззивен съдебен акт деловодни разноски, който в тази си част, както законосъобразно е приел и Пловдивския апелативен съд, има характер на определение, което не е влязло в сила.
Ответникът по частната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС,ТК не дължи произнасяне по отговорността за тях.
Водим от гореизложеното състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския апелативен съд от 30. 10.2014 год., по в.т.д. № 1065/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: