4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 13.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №558/2012 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адвокати Б. К. и И. Г. – процесуални представители на [фирма] – представляван от А. Ю. Х., от [населено място], [община], област С., срещу въззивно определение №832/22.5.2012 год. по ч.гр.д. № 181/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о., първи състав, с което е потвърдено определение №200/22.12.2011 г. по гр.д.№92/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в частта, с която частично е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция относно недопустимостта на предявения иск. Прието е, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска по смисъла на чл.299, ал.1, във връзка с чл.298, ал.1 ГПК. Изложени са изводи, че е налице влязло в сила решение по чл.108 ЗС, постановено между същите страни относно същите части на процесния имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че същественият материалноправен въпрос е “Допустимо ли е придобиването на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.97 ЗС ?”. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи: “Допустимо ли е при сега действуващата разпоредба на чл.298, ал.1, предл. последно ГПК да се установява придобиването право на собственост на основание различно от това, разглеждано в предходно съдебно производство, между същите две страни, приключило с влязло в сила решение ?”. Сочи се противоречива практика на ВКС и ОС – Стара Загора. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], представляван от Ю. С. И. от [населено място], [община], област С., посредством процесуалните си представители – адвокати М. и А., е депозирал отговор по чл.276 ГПК.
За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното:
В. определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първият от поставените въпроси, а именно “Допустимо ли е придобиването на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.97 ЗС ?”, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като апелативният съд е приложил закона точно. Касае се за основанието и правната квалификация на предявения по настоящото дело главен иск. Същият е квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.97 ЗС. От представеното по делото решение №32/25.02.2011 г. по гр.д.№546/2010 г. на Смолянския окръжен съд е видно, че ищецът по настоящото дело на [фирма] – представляван от А. Ю. Х., от [населено място], [община], област С., е бил ответник по посоченото дело и срещу него е бил заведен иск от ответника по настоящото дело [фирма], представляван от Ю. С. И. от [населено място], [община], област С., с правно основание чл.108 ЗС, който е бил уважен. Основанието по този иск е свързано с правната норма на чл.97 ЗС.
В настоящия случай ищецът е предявил установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.97 ЗС. От представеното по първоинстанционното дело решение по предходното дело е видно, че предявеният иск е с правно основание чл.108, във връзка с чл.97 ЗС. С това решение е установено по безспорен начин уважаването на претенцията с посоченото основание. В обжалваното определение зададеният въпрос не е обсъждан, нито по него съдът е изложил мотиви. Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.
По втория от поставените въпроси, а именно – “Допустимо ли е при сега действуващата разпоредба на чл.298, ал.1, предл. последно ГПК да се установява придобиването право на собственост на основание различно от това, разглеждано в предходно съдебно производство, между същите две страни, приключило с влязло в сила решение ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното:
Налице решение по чл.290 ГПК – решение №378/28.7.2010 г. по гр.д.№1`48/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно изложеното в него “Силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение обвързва страните в процеса. Обективните предели на силата на пресъденото нещо обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. По предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението, а по преюдициалните правоотношения – в мотивите и затова мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, но съществено е не мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на правоотношението, а дали то е включено в предмета на делото. Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и правото на собственост на ищеца е предмет на делото (без значение в коя част на решението съдът се е произнесъл по него), предмет на делото е и фактът на владението. В диспозитива на решението си съдът дължи произнасяне както по отношение установителната част на иска – признаване правото на собственост на ищеца, така и в осъдителната му част за предаване владението на вещта от владеещия несобственик.”
В настоящия случай и с оглед цитираното решение по чл.290 ГПК поставеният въпрос е неотносим към спора, тъй като не е налице иск, предявен на основание, различно от това по предходното дело. По настоящото дело е предявен положителен установителен иск, между същите страни, със същия предмет. Постановеното решение по предходното дело е със същия предмет и между едни и същи страни, по ревандикационен иск, който съдържа в себе си установителна част.
Ето защо въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по този въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №832/22.5.2012 год. по ч.гр.д. № 181/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о., първи състав, по подадена от адвокати Б. К. и И. Г. – процесуални представители на [фирма] – представляван от А. Ю. Х., от [населено място], [община], област С., по частна касационна жалба, вх.№3760/11.6.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: